ВМС на САЩ се готвят за нова, неочаквана заплаха

През юни Американското дружество на военноморските инженери ще проведе семинар, посветен на една от потенциално най-големите заплахи за ВМС на САЩ – и, всъщност, за всички военноморски сили по света. Тази заплаха не са морските мини, наземните противокорабни ракети или дори атомните подводници. Всички тези заплахи са реални и, разбира се, трябва да се вземат на сериозно. Съществува обаче една единствена, далеч по-опустошителна заплаха, която американските моряци игнорират на свой риск, пише за TNI журналистът Питър Сучиу.

Най-голямата заплаха за Военноморските сили на САЩ е ръждата – постоянната корозия на стоманените корпуси при контакт с вода, проблем, който тормози моряците от векове.

"Корозията е основен фактор за готовността и общите разходи за поддръжка на военноморските системи, а тази конференция има за цел да предостави актуална информация за програми, политики, стандарти и опит на флота, свързани с корозията, както и да насърчи дискусията и обмена на информация относно технологии и стратегии за контрол на корозията", обясни Американското дружество на военноморските инженери, рекламирайки предстоящата конференция "MegaRust" в Сан Диего.

"MegaRust" е име, което звучи като аниме злодей, но проблемът е много сериозен. Той се превърна в такъв проблем за Военноморските сили, че дори привлече вниманието – и публичната критика – на президента Доналд Тръмп миналата година.

През април 2025 г. Тръмп според съобщения е дал на тогавашния министър на Военноморските сили Джон Фелан пряка заповед да „поправи проклетата ръжда“, която очевидно покриваше много кораби на Военноморските сили. Звездата от риалити шоуто, превърнала се в президент, е добре известна с голямото си внимание към външния вид, но характерът на заповедта сякаш подсказваше, че той не е разбрал напълно, че ръждата не е нещо, което може да бъде трайно „поправено“.

Проблемът започна, след като сенаторът Рик Скот показа на президента снимка на Arleigh Burke-class ракетен разрушител USS Dewey (DDG-105), покрит с ръжда, при пристигането на военния кораб в Сингапур. Вместо да напомня за „Великата бяла флота“, която президентът Теодор Рузвелт някога нареди да обиколи света, за да покаже американската сила, DDG-105 сякаш подсказваше, че ВМС на САЩ са ръждясала черупка на предишното си величие.

Когато снимките на USS Dewey, покрит с ръжда, привлякоха вниманието на Тръмп, той каза на Фелан да се заеме с въпроса – като според твърденията е използвал език, който един моряк би намерил за много познат.

Марк Латнър, директор на отдела за целостта и експлоатационните характеристики на корабите към Дирекцията за инженерство на военноморските системи на ВМС на САЩ, беше натоварен с решаването на проблемите. През януари, на годишния симпозиум на Асоциацията на надводните сили, той представи някои решения, включително полисилоксанова боя, първоначално разработена за борба с графитите. Други варианти включваха използването на композитни материали – по-специално неръждаема стомана вместо традиционна стомана – при конструкцията на корпуса.

Ръждата е предимно грозна – но може да бъде и опасна

Ръждата остава бавният, но сериозен враг на военните кораби, особено на изведените от експлоатация кораби-музеи, които нямат достъп до огромния паричен поток на Пентагона. Много усилия бяха вложени в съхранението на линейния кораб USS Texas (BB-35) и на всичките четири линейни кораба от Iowa-class. Години наред се запълваха дупки в корпуса на BB-35 в Тексас, а USS New Jersey (BB-62) прекара пролетта на 2024 г. в остъргване и боядисване на корпуса си във Военноморската корабостроителница във Филаделфия.

Проблемът за активните военни кораби на ВМС на САЩ е, че те прекарват много по-дълго време в морето, което позволява на ръждата да се натрупва.

"Поддръжката е проблем за всички стоманени плавателни съдове. Когато бояджийските покрития са повредени или отстранени от ударна ръжда, е почти сигурно, че тя ще започне бързо", обясни Робърт Е. Мелчерс, почетен професор по гражданско инженерство в Университета на Нюкасъл в Австралия и експерт по морска корозия.

Мелчерс заяви пред The National Interest, че ръждовите петна по някои кораби често не са толкова сериозни, колкото изглеждат, като външният им вид е „много по-лош, отколкото е от структурна/безопасностна гледна точка“. Това понякога е карало ВМС на САЩ прагматично да отлагат усилията за отстраняване на ръждата в полза на по-критични въпроси, което е допринесло за окаяния вид на флота.

Проблемът не е по-сериозен в някоя конкретна част на света. Морската вода е морска вода навсякъде, независимо от региона.

"Разбира се, местните условия могат да играят роля – най-важното е повишената температура – тя увеличава корозията, но не толкова много за нормалните корпуси и надстройки на корабите", добави Мелчерс. "В останалото морските води по света са относително сходни."

Водите, които са подложени на „приток на твърда вода“, особено в близост до устията на някои реки и крайбрежни райони, са малко по-малко корозивни. Военните кораби на ВМС на САЩ обикновено не пребивават на такива места за дълго; корабите-музеи обикновено го правят, което им осигурява известна защита от най-тежките последици.

"От друга страна, силно замърсените морски пътища, като типичните за много пристанища, могат да насърчат микробиологичната активност, което води до повишена корозия", продължи Мелчерс.

В статия той отбеляза, че американските военни кораби често прекарват повече време в натоварени и замърсени пристанища, отколкото в открито море, което влошава проблема.

От гледна точка на безопасността повърхностната ръжда, като тази на USS Dewey, често е второстепенна спрямо ръждата по части на кораба, които не са видими отвън.

"Потенциално сериозен проблем е корозията в баластните резервоари, особено при по-старите кораби и тези, които не са добре поддържани вътрешно", предупреди Мелчер. "Какво не се вижда, не се мисли. Разбира се, това не е видимо за външния свят."

Проблемът няма да изчезне, особено като се има предвид, че ВМС на САЩ се смаляват, поне потенциално по отношение на броя на моряците в униформи. Военните кораби може да станат по-автоматизирани, което означава по-малки екипажи – и по-малко ръце за поддръжка – така че ВМС може скоро да се наложи да разработи роботи за почистване на корпуса и дронове, които да боядисват кораба.

"Тъй като ВМС се опитва да оперира кораби с по-малки екипажи, липсват свободни ръце за нанасяне на боя", предположи д-р Дейвид Уинклер, изтъкнат историк на морската и военноморската история и пенсиониран командир от ВМС на САЩ.

По време на разгръщанията ВМС на САЩ традиционно е наемало чуждестранни работници да се занимават с част от поддръжката. Комбинацията от засилени изисквания за сигурност, екологични регулации и промяна в стратегиите за поддръжка, които дават приоритет на дългосрочната, специализирана грижа пред еднократното почистване, допринесоха за намаляване на тази практика.