От хляба и лука, през бялото сладко за гости, до изисканите виенски сладкарници. Какви са били хранителните навици на столичани в края на ХIХ и началото на ХХ в., какво е чуждото влияние върху традиционното за българите меню след Освобождението, кога кафенетата и ресторантите идват на мода? Отговор на тези въпроси дава изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско” в Регионалния исторически музей в столицата.
В края на ХIХ въпреки голямото изобилие на хранителни продукти, произвежда в плодородното Софийско поле, селяните са имали сравнително скромна трапеза.
Храната им е била основно хляб, към които се добавя лук, чесън, през лятото сурови или печени чушки. От време навреме на трапезата се е появявало и парче сланина, кисело мляко, бучка сирене, яйца.
В края на ХIХ в. хората са се събирали около софрата, седнали на трикраки столчета. Индивидуални чинии са липсвали, така че всички са се хранили от една обща паница, поставена в средата, като всеки си е взимал с лъжица от гозбата.
След Освобождението в живота на София настъпват значителни промени. Тя става политически център на държавата. Тук пристигат и много чужденци, които носят своите традиции в храненето и така и менюто на софиянци се обогатява.
Традиционната кухня, която е съществувала дълги векове, продължава да се използва, но навлизат нови техники и технологии, като желирането на храни, направата на десерти и сладкиши, ордьоври, салати.
В женските списания се публикуват рецепти за изискани ястия като желирана риба, печени меса с различни сосове, сладки и соленки. Тези блюдата присъстват на трапезата и на средно заможните домакинства.
Появяват се шунки и салами, а освен виното и ракията започва да се произвежда бира, която много се харесва на столичани.
Съществено се променя и начинът на поднасяне на храната. Хората вече имат индивидуални чинии и прибори, а масата сменя софрата. Постепенно се налага и тристепенното меню със супа, второ и десерт. Елитът възприема европейките норми за хранене като броят на блюдата може да надхвърли 5, 7 или повече.
Българите са се хранили не само в дома си. Още преди Освобождението са съществували ханове. След 1878 г. обаче навлизат нови порядки. Появяват се заведенията за обществено хранене.
Гостилниците са за хора с по-скромни средства. Кафенетата, бирариите, виенските сладкарници и някои ресторанти за средната класа. Ресторантите в изтъкнатите хотели и приемите в Царския дворец събират висшето общество.
В началото на миналия век голяма популярност имат бирариите. В някои от тях пивото струва само по 15 ст. при средна надница за неквалифициран работник от 2-3 лева на ден.
В София кафенетата са били запазено място за мъжете. В тях освен кафе се сервират бяло сладко, локум, баклави – все деликатеси наследени от миналото.
И скъпите ресторанти, и евтините бирарии, и кафенетата, гостилниците, кръчми имали постоянна клиентела. Характерна била консумацията „на вересия“ с плащане след получаване на заплата, когато клиентът се опаричи.
Появяват се и сладкарници от виенски тип. В тях са ходили и семейства с децата си, защото алкохол и цигари не се предлагали. Пастите се сервирали по 10 различни върху блюдо, а накрая се плащали само изконсумираните.
А как са се хранили на обяд в Двореца? В експозицията може да видите и това. Акцент в нея е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Впечатлява не само порцелановият сервиз с монограма на цар Фердинанд в средата на чиниите, но и съдовете, приборите, листовете с менютата.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
AB Foods обмисля отделянето на Primark и хранителния си бизнес
Лагард: България извървя дълъг път към еврозоната, но реформите трябва да продължат
BP увеличава добива на петрол и газ и изненада с печалбата
Цената на акциите на Palantir се понижи след рекорден ръст въпреки добрия отчет на компанията
Ноември може да се окаже по-непредвидим месец за биткойна и числата го потвърждават
НСНИ отличи двама журналисти от Investor Media Group
Едно от най-обичаните сирена се оказа скрит враг на сърцето
Камион уби на място възрастна жена във Варна
Сделката за "Лукойл" и цените на горивата: Ще ни застигне ли кризата в Сърбия?
Таксата за издаване на лична карта поскъпва почти двойно
Шофьорът, помел 6 коли на "Витоша" в София, карал с 1,52 промила алкохол
Чоло заговори за ситуация с висок залог за Атлетико М
Найденов избухна срещу съдии: Имате ли сметки при букмейкърите, а корумпета? + ВИДЕО
Лечева ще участва в комисия на МОК в Лозана под ръководството на Кърсти Ковънтри
Артета притеснен заради контузията на Гьокереш
За да продължи рекорда: Компани каза как Байерн ще тресне ПСЖ насред Париж
Вълците ще връщат Ерик тен Хаг на Острова
7 апетитни рецепти с тиква
6 плода срещу ракови заболявания, според специалисти
Георги Господинов и Георги Мишев са носители на награда „Перото“
30-дневно предизвикателство за по-добър живот
Дневен хороскоп за 4 ноември, вторник
„Мрак след разсъмване“ от Александра Маринина
Росен Желязков: Еврото не е просто парична единица, а стратегически избор
Жена загина блъсната от товарен автомобил във Варна
Днес се възстановява маршрутът на линии № 29, №30 и № 31 през спирка "Светкавица“
Лекари във Варна спасиха живота на петдневно бебе с тегло 2200 гр.
Гневни варненци с послание: Вкъщи около кофата ли си хвърляте боклука?
Осъдиха варненския парламент по жалба на кметската администрация
Бобровата луна: Най-близката суперлуна за 2025 г. ще озари небето тази седмица
Blue Origin проведе успешен тест на ракетата New Glenn
Хората са обречени на самота във Вселената заради ограниченията на разума
Едно от най-трудните места за изследване: Защо Беринговият мост е толкова важен
Мускулна тъкан беше отпечатана на 3D-принтер в условия на безтегловност
В Хърватия е открита рядка статуя на спящия Купидон