Има ли сатанизъм в "Бангаранга": Изтъркани клишета за Дявола - от джаза и Ози до Дара

Енергичната Дара се класира на финал на "Евровизия" със своята "Бангаранга". И докато българи в чужбина трескаво снимаха телефоните си, от които пращат гласове за нашето момиче, на родна земя се развихри поредния безпочвен скандал - има ли сатанизъм зад песента?

Всичко започна от изпълнителният директор на "Артекс" арх. Пламен Мирянов, който в публикация във Facebook заклейми песента. 

"Манипулираната и духовно объркана певица млада певица ще пее от сцената на "Евровизия", че тя е "ангел и демон, и хаос", чрез лозунг от джамайските езически племена и по този начин ще представя културата на моя народ пред света? Това е дъното на обезродяването и опит за поредното обезличаване на нашата християнска православна идентичност", написа Мирянов, като отбеляза, че той се "разграничава" от песента. 

По-късно Мирянов изтри публикацията си. Но дебатът вече беше започнал. Темата веднага беше подхаваната от свещеници, народни певци и всякакви "родолюбци". Естествено, основният проблем се крие в думи, които често се срещат в музикалните произведения. Все пак нека не забравяме, че "Щурците" изпяха: "Кълна се и в дявола, и в бога". 

"Да, човекът пее дебилни песни, а бесовете танцуват"

"Хаос. Парти хаос. Елате да се повъртите в нашия парти хаос. Ние сме България. Вижте лицето ни! Чуйте думите ни. Това е революция. Революция в думите! Те не означават нищо. Нищо, освен че грехът ни носи удоволствие. Един стар враг на народа ни става сценарист и импресарио. Държи огледало и ни снима с телефона си", написа в своето възмущение отец Владимир Дойчев. "И друг път съм ви го казвал. Целта на врага на човешкото спасение не е просто да паднеш в грях! Дори не и да станеш жалък в него! Той иска да копнееш за грозното, да се състезаваш за него. И после да го развееш като идеал. Да го покажеш на света като своя емблема."

Според него "врагът" иска да охристиянизирате случващото се.

"Да го напръскате с благочестието си. Да влезете в ролята на очилатия възторг от ламата. И да се изокате сериозно: “Какво му е лошото? Вие завиждате? А ние се радваме на успеха на космясалото безсловесно представяне на страната ни!”. И да подсмръкнете заплашително срещу задръстеняците! Ето това заплашително подсмъркване ще вземе врагът и ще го покаже на Господа. И ще Му рече: "Ето тези, за които Ти се разпъна и които твърдят, че са Твои. В Конституцията им пише, че са Твои, но виж, виж за какво подсмърчат…" А после ще рече и за другите неща - костюмите на артистите и лазерните епилатори на духовните учители, за смелите защитници и вярващите дарители!"

"Какво би си казал Бах"

Журналистът Иван Тренев, който е и музиколог, си зададе интересен, но нелогичен въпрос: "Какво би си казал Бах за "Бангаранга"?  

"Със сигурност нямаше да се причисли към Даровото! Момичето вече е употребено за съответните цели и си живее в несъзнателна некомпетентност...Има една тенденция между повечето съвременни български певици, а именно да подражават на този западен модел, насаден ни последните 26 години на порнография, посредственост и бездарие, представено като "ВИСША ФОРМА НА ИЗКУСТВО"... по този начин се формира съвременното общество на една голяма част от българчетата, които постепенно угасват...и се превръщат в една евтина стока за продан и контрол!", пише той в своята публикация.

Бах е наричан "бащата на модерната музика", а творбите му са оказали силно влияние в рока, попа, електроната музика (все жанрове, смятани за дело на дявола) и всъщност... почти цялата палитра от мелодии, които чуваме днес. Навярно един съвременен Бах не би имал нищо против разнообразието в музиката, която не е нужно да се харесва на всеки. 

Обичаш ли Отечеството - заличи го! Бъди безродник, за да си патриот! - пише музикантът Янко Лозанов на своята страница. 

"Дали участието ни тъкмо сега в това просташко и ненужно забавление не искаше да отклони, чрез шум и "интеграция", вниманието ни от истински, сакрални, български неща, които явно трябва да ни стават все по-малко важни, да ги загърбим, да се разтворим в чуждото, да се обезличим! Не чувствам тази песен моя. Не можеше ли тази объркана жена да си бесува без да ме замесва, без да е точно от България, и аз да трябваше да я подкрепям, за да доказвам, че съм патриот? Родината ми е държава на Духа! Не на порока, на подражанието, кича и шума!

Явор Дачков пък обвинява Людмила Живкова за "неправилното развитие" в българската култура.

"Сонграйтърите ще ви кажат, че това е таргет и тренд, които ще спечелят евровизия. За мен е шаманска мантра от опашката за сладоледите "Савини" по петнайсет евро фунийката и соево кафе на "Оборище". Нещо, което се върти в главата на умнокрасивите докато чакат да получат ново и по-добро качество на живота. Бангаранга е думата, която ги описва и изчерпва", възмущава се той. 

В мрежата се появяват още коментари на всякакви духовни "разбирачи"

"По същество Банга Ранга замисълът е опит за съвременна поп-магия! Като послание опит да се бори злото със зло е есенцията на Нео Сатанизма, защото според БПЦ - няма добро зло! Трябваше да бъде осъдено от Светата църква това деяние!", пише един от тях. 

"Жалко, но вероятно Gen Z поколението е способно само на това ... - пълна бездуховност, безсилие, липса на идеи, артистичност, усет.... или с други думи - пълна, отвратителна тъпота..., внушаваща, че ние българите сме едно племе излязло от джунглата, дори виковете "бангаранга" напомнят на канибалско африканско племе от "тъпани" с психически отклонения...", коментира друг.

Но какво всъщност вдъхновява "Бангаранга"? 

Музиката и текста на песента са създадени от Анн Джудит Уик, Кристиан Торсеа, самата Дара и Димитрис Контопулос. "Бангаранга" е динамична смесица от модерен поп и фолклорни мотиви, като създателите твърдят, че самата дума Bangaranga е ямайски жаргон за "въстание" или "красив безпорядък".

По време на интервюта Дара сподели, че енергията на парчето е вдъхновена от кукерските традиции - за прогонване на лошите сили и събуждане на енергията в залата. И всъщност замисълът й успя - "Бангаранга" е една от любимите песни на слушателите в чужбина, а публиката избухна в аплодисменти веднага след края на изпълнението й. 

Признание идва и от световните медии, като BBC написа, че песента ни се е устремила към Топ 10 на финала на конкурса. 

"Въпреки че текстът на песента ѝ "Bangaranga" изглеждаше като типичен европейска нонсенс, 27-годишната певица обясни, че става въпрос за това "да бъдеш смел" и да се справиш с личната си "битка с тревожността", коментира британската медия. "С една от най-кинетичните сценографии тази година, изглежда, че "Bangaranga" се е устремила към класиране в Топ 10 във финалната събота вечер".

А твърдението, че модерната музика е "творение на Сатаната" далеч не е ново и може да се каже, че вече дори е изтъркано

Преди повече от век, Джели Рол Мортън е изгонен от къщата от баба си, защото е свирил "музиката на Дявола". Но джазът в никакъв случай не е последната форма на популярна музика, която е етикетирана като в съюз със Сатаната - обвинението по-късно е отправено към блуса, рокендрола, хеви метъла и хип-хопа, както и към толкова разнообразни изпълнители от Eagles до The Rolling Stones.

През 20-те години в Америка джазът се е възприемал като опасен, музиката на публичния дом или питейното заведение. Както Мортън си спомня:

"Когато баба ми разбра, че свиря джаз в една от спортните зали, тя ми каза, че съм опозорил семейството и ми забрани да живея в къщата... Каза ми, че музиката на Дявола със сигурност ще доведе до моето падение, но аз просто не можех да я оставя зад гърба си."

Дори на саксофоните е било гледано с подозрение ("скандалният" инструмент беше забранен от папа Пий X през 1903 г.) и когато бяха използвани за изпълнение на джаз, който предизвикваше неприлични танци, това предизвикваше тревога и морално възмущение. В края на краищата, Дяволът знаеше как да изкушава, независимо дали с ябълка или секси ритъм. За известно време през 20-те години джазът беше забранен в стотици обществени танцови зали.

Никой не знае със сигурност кой духовник от 18-ти век е казал, че "Дяволът има най-добрите мелодии", но много преди Джели Рол Мортън да запише песен, свързана с Дявола, наречена "Boogaboo", класическата музика също е предизвиквала ужас със "танцово макабре" (танц на смъртта) и неморални симфонии.

Съществува и псевдоромантичната връзка между музиката и окултното или вярата, че музикантите могат да му продадат душата си във фаустовска замяна за музикално величие. Легендата намира своя апотеоз в Робърт Джонсън, музикант, роден в Мисисипи, който уж е продал душата си на самия Сатана, в полунощ, близо до самата плантация Докъри, където е израснал блус певецът Чарли Патън. Според мита, Джонсън се е превърнал от обикновен пътуващ музикант в един от най-великите китаристи на всички времена след пакта си с Велзевул. И легендата за човека, композирал "Hell Hound On My Trail", е само засилена от мистериозната му смърт (вероятно убийство) на 27-годишна възраст.

Оттогава се оказва привлекателно за музикантите да твърдят (с различна степен на сериозност), че и те са сключили своя собствена сделка с Дявола. Джон Ленън каза на пресконференция, че причината Бийтълс да бъдат толкова успешни е, че той е продал душата си, а Кейти Пери и Eazy-E са сред съвременните музиканти, които са правили това твърдение напоследък. Бон Джови дори е заявявал пред тийнейджърското поп списание Smash Hits, че "Бих убил майка си за рокендрол. Бих продал душата си."

Връзките между музиката и Дявола стават най-екстремни с напредването на 70-те години, когато хеви метъл групите започнаха да набират масова аудитория. Когато постави обърнат кръст на вътрешната страна на дебютния албум на Black Sabbath и направи препратки към черна магия в текстовете, Ози Озбърн може би просто се е стремял да надмине дяволските флиртове на други музиканти.

Озбърн, който не беше единственият сред музикантите от този жанр, борещ се с наркотични и алкохолни зависимости, говори публично за своите "почитащи дявола" песни и дори се наричаше "Принцът на мрака". Той каза:

"Бях убеден, че наистина съм обладан от Дявола. Спомням си, че гледах "Екзорсистът" десетина пъти и си казвах: "Да, мога да се припозная в това."

Метълът, както стана известен, натрупа своя собствена специфична иконография, поведенчески кодове и всъщност теология. Дяволът стана централно място в музикалната история и многобройни наследници последваха примера му, от Judas Priest и Metallica (които в песента си "The Prince" казаха на младите хора да продадат душите си и да скочат в ада) до Megadeth, които се рекламираха като "Адвокатът на дявола". Iron Maiden се намесиха в всичко това с албум, наречен The Number of the Beast. Лудориите на някои хеви метъл групи обаче предизвикаха негативна реакция, варираща от християнски фундаменталисти, изгарящи "сатанински албуми", до възхода на християнски рок групи, пеещи смятани за по-здравословни текстове.

През 90-те години някои метъл групи отидоха още по-далеч в желанието и способността си да шокират. Блек метълът, краен поджанр на хеви метъла (кръстен на втория албум на британската група Venom), обикновено се свързва с Дявола, благодарение на използването на сатанистки символи, като пентаграма и обърнат кръст. От другата страна на Атлантика, калифорнийският квартет Slayer създава най-силния звук до този момент и се описва като "воини от портите на ада". В Норвегия малка мрежа от групи се гмурка стремглаво в сатанизма и изгаря няколко църкви около Осло.

Но дотук с урока по история и постоянната поява на дявола в музиката. Връщайки се на родна земя, можем да дадем още един пример с текст от "Щурците", които най-добре обощават истерията на обществото около музиката и сатанизма: 

Помня млади бяхме, рок като запяхме
Той пък бе нарочен, че е танц порочен
Може би защото валсът и тангото
Бяха нещо дивно, дивно, но архивно

Вчера друга мода тръгна из народа
Пустото му диско още им е близко
Този ритъм точен също бе нарочен
Чухме "Анатема" и на тая тема