Кей-поп превзема родината на салсата - Куба

Социалистическа Куба, рожденото място на завладелите света салса и други ритми, в момента се предава пред инвазията на южнокорейската поп музика, предаде Асошиейтед прес.

Азиатската нация и управляваният от комунисти остров са разделяни от 13 000 км разстояние, както и от различни езици и културни традиции. Въпреки това изглежда, че тези бариери падат благодарение на заразителните ритми и сложната хореография на корейския поп.

Корейската популярна музика, или кей поп, стана известна по света, като днес момчешки банди като Би Ти Ес и Ен Си Ти, както и техният женски аналог „Блекпинк“ съперничат на Тейлър Суифт по брой сваляния от мрежата и продажби на албуми.

Сега кей попът бавно навлиза в Куба, където салсата е крал и скоростта на интернет доскоро беше наистина ниска.

През почивните дни, далеч от Сеул, десетки юноши, носещи плисирани училищни униформи, широки панталони и дебела черна очна линия, демонстрираха движенията си, докато изображенията на най-известните изпълнители от стила бяха излъчвани от голям екран в една от залите за танци в Хавана.

„Кей попът откри нов свят за мен“, разказа 24-годишният Франсиско Педра, който, когато не работи като ковач при баща си, измисля танцови стъпки. Познат с артистичния си псевдоним Кен, той мечтае някой ден да стане професионален хореограф на кей-поп танци. „Това е място, където мога да съм себе си, да споделям с приятелите си радостта от смеха, песента и танца“, допълни той.

Много от младежите се надяват да последват стъпките на две кубински групи – „Лимитлес“ и Ел Ти Екс, които преди пандемията пътуваха до Южна Корея за участие в Световния фестивал на кей попа – ежегоден конкурс за таланти.

Кей попът – смес от различни музикални стилове, вариращи от аренби до рок - за първи път проникна на острова, когато преди около десетилетие кубинците се влюбват в южнокорейските сапунени опери. Тъй като междувременно скоростта на интернет се подобри и правителственият контрол се облекчи, все повече млади кубинци се включват онлайн.

Докато кубинските деца може да са хипнотизирани от корейския поп, по-старото поколение национални лидери има по-хладни връзки с Южна Корея. Двете страни едва тази година възстановиха дипломатическите отношения, които бяха прекъснати след кубинската революция през 1959 г. и все още не са разменили посланици. Междувременно Куба остава верен съюзник на Северна Корея, която гледа на кей попа като на опасна форма на пропаганда от капиталистическия враг, с когото е във военно противопоставяне от 50-те години на миналия век.
(БТА)