Германия, Франция, Нидерландия: крайнодесни партии и десни популисти увеличиха значително политическото си влияние в Европа. Колко надясно още може да отиде Западът заради дискусията за миграцията.
Темата за миграцията в момента е в центъра на вниманието – не само заради решението на ЕС да промени процедурите за мигрантите, но и във връзка с по-строгата миграционна политика, която смятат да провеждат редица страни в Европа, пише "Дойче Веле".
Френският модел
След тежки преговори с опозицията управляващите във Франция прокараха в Националното събрание нов и по-строг имиграционен закон с гласовете на крайнодесния Национален съюз. Шефката на фракцията на Националния съюз Марин льо Пен видя в това „идеологическа победа“ и не без злорадство заяви: „Депутатите на Макрон вече не могат да ни упрекват, че искаме предимства за французите – сега те самите взеха такова решение“.
Президентът Макрон защити курса на правителството. „Законът не предава нашите ценности“, заяви Макрон, който бе преизбран през 2022 година с обещанието да спре подема на крайнодесните. За да се предотврати обаче идването на власт на Националния съюз, „трябва да се заемем с проблемите, които подхранват тяхното укрепване“.
Франция затяга достъпа до социални помощи за някои чужденци и определя по-дълги периоди на изчакване за правото на социални помощи. Лидерът на германската опозиция Фридрих Мерц също залага на по-строго миграционно законодателство, особено след силно увеличаващото се влияние на даснопопулистката "Алтернатива за Германия". Християндемократическият съюз (ХДС) вече има подготвено и съответно решение на ръководство, което следва сходна логика.
Европа гледа надясно
По-строгата миграционна политика е важна тема в много европейски държави. Британският премиер Риши Сунак в момента е под особено голям натиск от страна на своята партия, тъй като въпреки Брекзит миграцията към Острова не намаля.
Но докато в много столици все още се разработват политически концепции, северните държави вече затегнаха законодателството си. В Дания социалдемократическата министър-председателка Мете Фредериксен провежда рестриктивен миграционен курс от идването си на власт през 2015 година. Събирането на разделени семейства бе затруднено, а кандидатите за убежище получават предимно помощи в натура, вместо пари. Съществува и така нареченият „Закон за гетата“, който предвижда, че в определена градска част не бива да живеят повече от 30 процента „незападни чужденци“.
На последните избори дяснопопулистката Датска народна партия, която през 2015 година получи 21% от гласовете, взе само 2,6 на сто. Швеция и Финландия също затегнаха миграционната си политика, след като десните популисти във Финландия станаха част от правителството, а в Швеция го толерират.
Въпросът за ценностите
Френският изследовател на популизма Доминик Рейне дава за пример и Нидерландия, където десният популист Герт Вилдерс през ноември изненадващо спечели парламентарните избори. Както посочва Рейне: „Избирателите в Европа от четвъртък век насам искат все същото – миграционна политика, която се основава на избора и интеграцията. И на екстрадирането на онези, които нарушават ценностите на свободата, равенството и толерантността“.
Много журналисти, политици и анализатори така и не разпознаха или пък не приеха на сериозно това развитие сред населението, отбелязва Рейне. Той уточнява, че тук става дума за въпроси, свързани със стил и начин на живот, манталитет, привички, мислене и житейски настройки. „Тоест – за всички онези елементи, които определят дадена култура и създават на хората чувство за принадлежност – в случая към европейската култура.“
Бариера срещу крайнодесните?
В политическата надпревара с крайнодесните, центристките партии в Германия и Франция следват сходни стратегии. Германският отпор срещу „Алтернатива за Германия“ съответства на отношението към Националния съюз във Франция. И щом някой кандидат на тази партия стигне до балотаж, всички останали партии се обединяват срещу него. Въпросът е дали тази бариера не започва леко да се вдига.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара
Dow Jones се понижи с над 750 пункта в новия си най-лош ден за 2026 г.
BMW се стреми към възстановяване в Китай чрез своята серия Neue Klasse
Тръмп замрази 106-годишен закон в САЩ, за да намали цените на бензина
Най-слабото място на бизнеса у нас са процесите и координацията между екипите
Атаката срещу газово находище в Иран оцвети в червено европейските борси
"Ноктите с аерограф" - хит в маникюра за 2026 г.
Освен скъпото гориво: Още един удар по шофьорите на дизелови коли
Движение без усилие: Алтернативи на традиционните тренировки
ЕС въвежда нови забрани на пазара на употребявани автомобили
Децата със строги родители имат проблеми във връзките си като възрастни
Спортът по телевизията днес, 19 март
Мачовете по телевизията днес, 19 март
Всички резултати от Шампионската лига. Ето и двойките на 1/4 финалите
Голяма новина за ЦСКА и Лудогорец, Левски също е замесен
Мощен Ливърпул разнебити Галатасарай, идва ред на ПСЖ
Байерн мушна само 4 на Аталанта и подпечата екшъна с Реал
Дневен хороскоп за 19 март, четвъртък
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
Литературно събитие събира над 30 артиста в близо 50 срещи във Варна и страната
Деца се запознаха с интересни легенди от Североизтока
Над 1100 учители се обучиха да използват изкуствен интелект в учебния процес
Пета гимназия е №1 по мини футбол за VIII-X клас в „Ученическа купа Варна 2026“
Има ли риск за овошки тази година?
Живопис, музика на живо и триизмерни прожекции при откриването на изложба във Варна
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!
Ще се превръщат ли роботите-фермери в тор след края на експлоатацията си?
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?