България насочва поглед към Москва

Непрекъснатото движение на студентите, седнали по стъпалата на неоренесансовата библиотека на Софийския университет, на пръв поглед прилича на това от всеки друг ден. Но този път темите на разговор сред представителите на поколението Z - родените между 1997 и 2012 г., които допринесоха за падането на предишното правителство през декември и предизвикаха провеждането на осмите парламентарни избори за пет години  разкриват известна тревога от победата на бившия президент на България до началото на годината, Румен Радев. На 19 април българите повериха бъдещето на тази източноевропейска страна на политика, считан за най-проруски заради реториката си през последните две десетилетия. И този, който би могъл да се превърне в омекотена версия на унгарския Виктор Орбан — който загуби изборите на 12 април - в рамките на Европейския съюз поради своята опозиция срещу военната помощ за Украйна във връзка с руската инвазия, пише испанският El Pais.

Лидерът на коалицията „Прогресивна България“ спечели убедително, като получи 131 от общо 240 места в парламента, което му дава възможност да стане новият министър-председател, въпреки че все още не е изразил намеренията си. Този резултат слага край на цикъл от правителства, които управляваха тази нация от 6,5 милиона души, редуващи се с краткотрайни коалиции от 2021 г. насам, и които позволиха да се затвърди ендемичната корупция, която тежи върху страната с най-ниския доход на глава от населението в ЕС.

„Той има възможност да промени вътрешните закони, да се изправи срещу политическата мафия и да наложи своето виждане в ЕС“, смята Габриела Славова, преди да признае, че е гласувала за него. Настанила се на стъпалото до приятелка, тази 22-годишна студентка по публични отношения се обявява открито за проруска, защото смята, че Брюксел не е подтикнал българските власти да се борят с корупцията. Тя твърди обаче, че „за съжаление“ Радев не разполага с политическото влияние, с което се ползваше унгарският министър-председател: „България няма сила, но съм сигурна, че гласът ѝ ще бъде чут по-силно в европейските институции“.

Три стъпала по-надолу се намира Никол Светлавива, студентка по регионално развитие и политически науки, която смята, че победата на Радев отговаря повече на националния интерес.

 „Дълго време бяхме много зависими от руския газ и прекъсването на доставките поскъпи живота“, твърди 19-годишната студентка. Една трета от младите хора са гласували за бившия главнокомандващ на Военновъздушните сили - същият дял като при останалите възрастови групи. „Той успя да събере подкрепа както от ляво, така и от дясно, както от консерваторите, така и от либералите“, уточнява Светлавива.

 „Има някои европейски политики, които не ни носят полза; много от нас смятат, че трябва да подобрим диалога с руснаците, особено по енергийния въпрос, тъй като зависим много от тях“, подчертава Стефанов, който се надява, че възможността Радев да замести Орбан в опозицията му срещу политиките на ЕС ще се превърне в реалност.

Според проучване, проведено от аналитичния център GLOBSEC, повече от половината от българите на възраст между 18 и 24 години биха предпочели авторитарен лидер, който да определя курса на страната.

„Не мисля, че Радев е достатъчно проруски настроен, за да се стигне до заключението, че той е новият Орбан, а по-скоро е скептик по отношение на европейските политики и възможността Киев да спечели войната“, смята Светослав Малинов, ръководител на Катедрата по политически науки в Софийския университет и бивш евродепутат от Европейската народна партия от 2011 до 2019 г.

„Неговата задача не е да промени геополитическата ориентация на страната, а да реформира съдебната система, която не е успяла да вкара в затвора никого от значимите фигури“, продължава професорът. Малинов прогнозира, че Радев ще загуби много избиратели и ще има улични протести, ако замине за Москва, за да възстанови отношенията с Русия: „В такъв случай ще твърдим, че той е проруски не само на думи“.

Проруски настроени, които искат България да остане в ЕС

Ако Радев наложи вето върху решенията на ЕС, както правеше Орбан, политологът смята, че „непопулярността му ще нарасне“. Малинов разделя обществото на четири групи.

„Българите не са разделени на проруски настроени и антиевропейски настроени, половина на половина. Има и хора, които не са проруски настроени, но искат България да остане в ЕС, без обаче да помага прекалено много на Украйна, както и други проруски настроени, които смятат, че не трябва да се напуска ЕС и НАТО, за да се сключи съюз с Русия; и Радев представлява тези две последни групи“, уточнява той.

Социологическите проучвания показват, че половината от българското население се определя като проевропейско, докато 20% симпатизират повече на Русия. „Проруската пропаганда бомбардира младите хора от години, особено в социалните мрежи като китайската TikTok“, посочва Румена Филипова, директор на независимата организация Institute for Global Analytics (IGA).

„От началото на руската офанзива в Украйна беше стартирана силна кампания за разделяне на населението; в момента 40% смятат, че Кремъл е започнал войната, а същият процент - че Киев е провокирал конфликта“, добавя анализаторката.

Според експерта по политическа комуникация Страхил Делийски Радев се характеризира като „премерен и рационален, но не смел“ политик. „Той играе на сигурно; не се хвърля, ако не е сигурен, че ще спечели“, обяснява той. За изборите той използва речи, насочени към всеки един от избирателните сегменти, което породи високи очаквания.

„Проруските очакват конфронтация с ЕС; проевропейците – подобряване на търговските отношения с Германия; милионерите - да станат още по-богати; а пенсионерите – увеличение на пенсиите си“, посочва Делийски. Бившият държавен глава защитаваше някои руски позиции на вътрешнополитическо ниво, докато подкрепяше други на европейско ниво по време на президентството си.

„Радев ще се покаже прагматичен, тъй като българската икономика зависи от европейските фондове, поради което България би могла да продължи да поддържа нисък профил в институциите на ЕС, макар че се очаква той да смекчи конфликта с Москва“, подчертава Христо Христов, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет, който обвинява Брюксел за нарастването на евроскептицизма в страната.