ДСБ за "Атака": Заприличахме на Ирак и Либия!

Абе, защо си мисля че Боленчо е изнасилван като дете....или като по голям,например в казармата..... отговор Сигнализирай

Виж изобщо не съм фен на Боко и тия които го плюят не ги възприемам като червени само заради това. А Сотир наистина е вмирисан политически труп. Всъщност той си е зомби - не е жив, но мърда и ходи да прави пакости. Радващото е, че на следващите избори няма да го има вече. Той повече от процент подкрепа няма да види. Защото е обикновен ***, който иска хем да папка на софрата, хем на политик да се прави :). отговор Сигнализирай

браво на тоя Прошков, браво пич отговор Сигнализирай

52 - Дали е умрял други ще кажа и то на изборите, а не ти! Аз за себе си казах! И аз искам милиционерската партия да бъде забранена за използвани фашистки методи, ама....! Да ми чете Гьобелс от трибуната на НС кои били убийци! Хайде благодаря! А на изборите ще се види! отговор Сигнализирай

Сидеров излетя в политиката така стремглаво, че все едно се сбъдна най-съкровения му сън. В предишните години този човек (незавършил журналистика журналист) беше образцов аутсайдер, без сериозно образование (завършил е само техникум по фотография), без особени постижения в живота, но с доста големи амбиции. Бил е години наред безработен, неоценен, без семейство, но явно дълбоко в себе си е вярвал в своята съдба. Писал е книги, за които мнозина твърдят, че са просто компилации на чужди идеи. Писал е и стихове, за които сведущите в поезията твърдят, че са бездарни. Няма да се учудя, ако (подобно на Хитлер) е рисувал и е искал да стане и художник, за да се прехранва поне с картините си. Тези дисонанси са твърде важни за оформянето на душевния му облик. Сидеров е негова противоположност, той е рязък, нервен, говори силно, на митингите крещи и ръкомаха (най-впечатляващ е неговия поздрав с дясна ръка, свита в юмрук), очите му блестят дяволски и излъчват буйство, държи се позьорски и явно обича публичността и славата. Доста е емоционален и дори страстен. Той постоянно въси вежди и има изражението на човек, който гледа в бъдното, едва ли не в отвъдното. Този човек е толкова нервен, че все едно е обърнал гръб на живота. За живота е присъщо веселието, радостта. А Сидеров миналата година посрещна дори вестта за бленуваното влизане в Парламента без да се усмихне и зарадва; посрещна тази вест със свъсени вежди и гневно изражение на лицето. На какво всъщност толкова се гневи Сидеров? Стихотворението започва доста рязко: Срамувам се от майка си и баща си дребни чиновници в редиците на Партията голямата ядачка на души. За да заяви това за родителите си, явно този човек е безкрайно гневен. На какво ли толкова е гневен? На Партията? Така се струва на мнозина, които настояват за антикомунизма на Сидеров. Едва ли е така oбаче . отговор Сигнализирай