България отбелязва 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Днес отбелязваме 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След подписването на Берлинския договор Великите сили разпокъсват земите на българите, като създават Княжество България, една малка държава в северните територии на Османската империя, автономната област Източна Румелия, която е пряко подчинена на султана, Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието на Сърбия, а Македония и почти цяла Тракия остават под робство в границите на Османската империя.

Бързият икономически темп, усилената работа и стремеж към просперитет, развитие и обединение на нацията и отечеството водят до акта на Съединението. Създаден е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), който има значителна роля в организацията на съединението на двете Българии. БТЦРК се заема активно с публикации във вестници и публични демонстрации под ръководството на Захари Стоянов. Идеите за съединение се приемат с широка подкрепа и в Княжество България и в Източна Румелия от масовото население, а еуфорията и готовността за величествения акт расте.

Ден преди Съединението, на 5 септември, в прокламация Захари Стоянов заявява:

„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“.

Бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища се ръководят от БТЦРК. На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и в резултат на военен преврат, оглавен от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг. Съпротивата срещу Съединението е под минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич заявява: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.

На 8 септември Александър I Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, в която заявява: „Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България“.

Извършена е мобилизация на армията с готовност за атака на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва неочаквано от запад, където Сърбия обявява война на България.

След вероломното нападение на Сърбия над България, българите доказват с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната защита на Видинската крепост. За отрицателен срок българската армия минава от турската на сръбската граница и там от защита преминава в настъпление, след което навлиза във вражеска територия, с което войната приключва с победа за България. По този начин актът на Съединението е защитен и опазен, а самото то утвърдено. 

„Тази година в Тракия, догодина в Македония!“, казва тогавашния министър-председател Петко Каравелов по повод съединението на двете Българии. Те показват мисленето на тогавашните български държавници и българския народ относно отношението им към нашите сънародници извън пределите на границите. 

Кулминацията на тържествата ще бъде в Пловдив

Кулминацията на тържествата е в Пловдив. Президентът Илияна Йотова ще участва в 20:30 часа в тържествената проверка-заря на площад "Съединение" в града и ще приеме почетния строй. 

На церемонията ще присъстват министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, съобщиха от Министерството на отбраната. Ще участват представителни формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните сили (ВВС), Съвместното командване на специалните операции (СКСО), както и Представителният духов оркестър на ВВС. Командващ зарята е бригаден генерал Божидар Бойков, командир на СКСО. 

Отбелязването на празника на град Пловдив и 141-вата годишнина от събитията на 6 септември 1885 г. ще започне в 10:00 часа в катедралния храм „Света Богородица“ с тържествен молебен, отслужен от Пловдивския митрополит Николай. В двора на храма ще бъде отслужен молебен и ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич.

Венци и цветя ще бъдат положени и пред паметната плоча на майор Райчо Николов (до пл. Римски стадион) и паметника на Захари Стоянов в Градската градина (зад Регионалния природонаучен музей) в 11:00 и 11:30 ч.

Около 12:00 ч. ще бъдат наградени участниците в 50-ия юбилеен международен мемориален маратон „Съединение“. Той тръгва в 9:30 ч. от площад "Съединение" в град Съединение. Финалът му е на площад "Съединение" в Пловдив. Трасето на маратона е дълго около 22 км.

В 19:00 часа на площад „Римски стадион“ комитет "Родолюбие" ще пресъздаде събитията от 6 септември 1885 година.

В 19:45 часа в Регионален исторически музей - Пловдив ще бъде представена изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“. 

Тържествената заря проверка ще започне в 20:30 часа на площад "Съединение". 

В София Денят на Съединението ще бъде отбелязан пред мавзолея – костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Националният военноисторически музей в София ще представи тематични музейни турове с начален час 11:00 ч. и 15:00 ч., които ще проследят пътя към Съединението, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.

Празничният 6 септември ще бъде отбелязан с военни ритуали и във Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Ямбол, Сливен, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Асеновград, Радомир и други населени места.