Чакат ни здравни реформи, но на дребно

Мандатът на четвъртия здравен министър в това правителство - Десислава Атанасова, се очертава да премине без реформи. В последните две седмици откакто е на поста, Атанасова обяви няколко инициативи за промяна в сектора, като даде да се разбере, че мащабните реформи остават в бъдещето.

Прави впечатление активността на Десислава Атанасова още от първите й дни на висшия ръководен пост, но в същото време волята е към прокарването на мерки, които не са нови, а по-скоро бързи и сравнително лесни решения и срещат обществена и експертна защита без да пораждат сериозни дискусии.

Още в първите си дни като министър, Атанасова обяви за свои приоритети премахването на избора на екип в болниците, отпадането на тавана от 180 хиляди лева за лечение на деца в чужбина, увеличението на заплатите в спешната помощ, следдипломното обучение и квалификацията на лекарите и личната електронна здравноосигурителна карта.

По време на дебатите в парламента при избора на Атанасова за министър, опозицията се обедини около това, че тя е „поставена на поста, за да доизкара мандата”, а реално няма да бъдат направени никакви реформи в системата. По „болните” проблеми на здравеопазването Атанасова заема предпазлива позиция. 

Такъв е въпросът с финансирането на болниците. В последното си интервю за медиите бившият министър Стефан Константинов заяви, че „бомбата, която цъка в здравеопазването е в болничната помощ“, заради хроничното недофинансиране и огромните дългове, които са натрупани от лечебните заведения.

Нека припомним, че Стефан Константинов активно работеше за промяна в методиката на финансиране на лечебните заведения и беше приел като свой приоритет замяната на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, като по-ефективен модел на заплащане.

Атанасова обаче открито заяви, че няма да се работи по мащабния проект за въвеждане на диагностично-свързани групи в рамките на нейния мандат.

Тя остана мълчалива и по друг ключов въпрос - този за демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса и създаването на конкуренция при управлението на публичните средства за здраве. Атанасова не изрази категорична позиция за необходимостта от нови здравни каси, като намекна за опасности, които крие това предложение.

По горещата тема за високите цени на лекарствата министърът отново показа противоречива позиция. Тя започна консултации с дистрибутори и търговци за понижаване на цените на лекарствата, след като самата тя беше най-острият критик на мерките, предприети от Стефан Константинов в тази посока.

Когато Константинов обяви „спешни“ мерки за поевтиняване на медикаментите, точно Атанасова, като председател на здравната комисия в парламента, остро ги разкритикува, като каза, че са безкрайно закъснели. Дни по-късно самата тя също обяви идеите си за понижаването на цените на медикаментите, които не се различават съществено от вече направените предложения.

Друга чувствителна тема в сектора, по която няма да има напредък, е за съдбата на малките общински болници, за които от доста време се коментира, че ще бъдат закрити. Атанасова вчера заяви, че до края на мандата й със сигурност те няма да бъдат закривани.

Министърът допълни, че всеки случай ще се разглежда и решава индивидуално, ще се обсъждат конкретни предложения, като например общинските съвети да ги преструктурират в хосписи или в болници за долекуване.

На този етап единствената категорична заявка на Десислава Атанасова за дългосрочните промени в здравеопазването - демонополизация на здравната каса, финансирането на болниците, цените на лекарствата, актуализацията на Националната здравна карта – е, че те ще се обсъждат от Консултативния съвет по здравеопазване с участието на министерството, здравната каса, пациенти, синдикати, работодатели и съсловни организации.

Цялата статия и още новини за България четете в Investor.bg