Станишев: Върви демонтаж на социалната държава

Naj-dobre e takiwa , kato tebe da gi nqma.***, преди 7 години достигнахме БВП на соца без да произвеждаме отрови и да продаваме оръжие на ***.............. прекалени *** си за да те ограмотявам...амин отговор Сигнализирай

На строежа на нова България , вика демонтаж............вари го , печи го - мирише си на херсонско ***......... отговор Сигнализирай

На събора в Жабокрек се събраха около 2000 симпатизанти на БСП, за да отбележат 66 години от битката на Рило-Пиринския партизански отряд с фашистите. На трибуната на събитието се качил един бивш вече премиер Сергей Станишев, който в пролетарски стил нападнал настоящия кабинет.Самият повод за събора ме накара , да се заровя в търсене на отговор на въпроса - Какъв е всъщност поводът за празника на 2000 червени привърженици в Жабокрек? Един от отговорите е че симпатизантите Тропат хоро върху костите на човешки същества, лекуващи се в страната по договори, подписани от легитимното правителство. Войници, млади момчета, ранени и безпомощни от държава, с която сме били съюзници по стечение на обстоятелствата. Анализ направен върху основата на следните исторически публикации в сайтове:През 1947 вече произведените като активни борци шумкари от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии възпроизвеждат пред нарочен филмов екип най-голямата антифашистка акция. Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията. Пресъздава се картина на ожесточено с въоръжените до зъби хитлеристи сражение. Тридесет години по-късно наглостта и безочието им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Съчиняват и си пеят песни, а художници активни борци рисуват епични картини, някои от които влизат в учебниците. Налага се и продължаващото и до днес ежегодно шумно честване на героичното събитие. И всичко това при положение че е безспорен факт една долнопробна лъжа.Да превръщаш една срамна в българската история случка в 66-годишно честване, това е цинизъм, който в Европа има само няколко аналога.Към средата на август 1944 в кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се прояват, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира внушително партизанско съединение от 250 борци, т. нар. Обединен рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски. Около 18.00 часа на 24 август войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване в столовата на станцията и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Несрещнали въоръжен до зъби враг, шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута антифашистка акция. За нея в една псевдоистория пише: Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германофашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена. И се доуточнява, че вследствие на тази вихрена атака жертви сред нападателите нямало, но са убити 18 хитлерофашистки войници. И за да се подсили ефектът от вихреното нападение, се упоменава, че било иззето голямо количество оръжие. По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от неколкочасово сражение с елитна хитлерофашистка част. Разбити били и дошли на помощ с манастирския влак въоръжени до зъби български фашистки части и т. н. Над всичко доминира партизанската смелост и песента на картечниците, които били унищожили къде 30, къде 100, та и повече дори хитлерофашисти. Редове от спомени на участник допълват истината за акцията. Той пише: Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса. След това, уплашени от стореното, славните борци отново се скриват вдън гори.Истински удар в десетката е една неизвестна и героична шумкарска постъпка убийството на техническия директор на дружество Гранитоид Райнхард Йохан Томаник немец, довел електричеството в стотици хиляди български домове. И тук е мястото до допълним: Томаник работи по това време по електрифициране на района и пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус. Двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, насилват го да отвори касата и го убиват, задигайки парите. А ще каже ли Станишев какво са направили шумкарите с дъщеря му? Наследниците на българските комунисти социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна мародерска акция най-голямата антифашистка. И на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я честват. отговор Сигнализирай

skoro skoro vreme e ritnem Goce отговор Сигнализирай

Трагедиятя на 20 век започва с мирният договор ,уреждащ световните дела след първата световна война.Един от немските генерали слагайки своя подпис се обръща към англичани и франсета: Господа,довиждане след 20 години. отговор Сигнализирай