Дойдохме, за да видим Светинята...

Снимка: Dnes.bg

6 / 9

Българи от всички възрасти чакаха по 2-3 часа, за да застанат пред най-голямата светиня на Българското освобождение, да я покажат на децата си, да се снимат до нея за спомен.

"Това е веднъж в живота. Цялото чакане си струваше, а и губи значение, когато застанеш пред знамето", казаха развълнувани хора на метър от уникалния експонат.

Оригиналът на Самарското знаме може да се види само днес в музея. Обикновено е експониран на юбилейни годишнини от Руско-турската война, а днес за националния празник 3 март хиляди могат да се поклонят пред него.

През 2016 г. музеят чества своето вековно съществуване и през цялата година ще представя уникалните експонати, които пази за поколенията.

Разбираемо стигналите до знамето не можеха да откъснат очи от него и не искаха да си тръгват. От музея пък призоваваха по високоговорители за търпение и за ограничаване на снимките, за да може повече хора да видят светинята.

Вълнението отвън също бе не по-малко. Макар че не липсваха критики за организацията, повечето хора споделяха, че биха чакали колкото е нужно и това няма значение.

"Това е символ, който всеки българин обича и тачи, това е знаме, което не е падало никога в плен", коментира семейство в средата на опашката.

"Това е Светиня. Да я видиш с очите си е неописуемо", споделиха други.

От културната институция ще кажат в края на деня колко са били посетителите, но признават, че интересът е огромен и вече хиляди са застанали пред знамето.

На 6 /18/ май 1877 г. княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на 3-та дружина на Българското опълчение подполковник Павел Калитин, който го предава на първия му знаменосец - унтерофицера от 54-ти пехотен Мински полк Антон Марчин.

Тогава войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, казва: "Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие."

Под диплите на Самарското знаме 3-та дружина се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново, припомнят от Националния военноисторически музей.

Чувството на дълг и отговорност на българските опълченци се превръща в мощна сила, която не допуска вражески ръце да се докоснат до светинята. Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война.

Честит национален празник, българи!