Харков, разположен на един хвърлей камък от границата на Русия, продължава да пулсира с издръжлив дух, въпреки инвазията. Всяко културно събитие, което се провежда в този източен украински град, е повече от просто артистично изразяване - то е трогателно напомняне за това, което Украйна може да загуби във войната.
Документалният фотограф Амадеуш Свиерк пътува до Харков, за да заснеме културната сцена на града за своята фото поредица “Изкуството по време на война“.
“Харков има свой собствен ритъм. През вековете градът е важен център на украинската култура. Въпреки отварянето на нов фронт от север през лятото и факта, че руски ракети и дронове могат да достигнат границите му за минути, Харков кипеше от живот. Тази непубликувана история е може би най-изчерпателният запис на творческата общност на града по време на войната. Официално издадената от правителството забрана за големи публични събития е в сила; всяка културна сграда може да бъде основна цел за руска атака. Така както високото, така и популярното изкуство и култура преминаха в нелегалност, с организирани места за тайни представления, покани, разпространявани тайно от уста на уста сред доверените”, пише Свиерк в профила си в Instagram под снимките.
Въпреки че войната наложи преосмисляне на начина, по който се провеждат културните събития в Харков, тя не им попречи да се случат изцяло. Местните жители на Харков и посетителите на града все още се тълпят на театрални представления и музикални концерти, въпреки че понякога те се организират на тайни места заради безопасността. Артисти, които са останали в града, продължават да творят в студиата си, а приятелски клуб за LGBTQ+, където драг изпълнения озаряват нощта, продължава да е домакин на представления.
Това е град, където културното изразяване и свободата на словото продължават, което прави продължаващото съществуване на културната сцена на Харков предизвикателна позиция срещу руската агресия. Всяко културно събитие, всеки продукт на художествено изразяване служи като смело потвърждение на непоколебимото желание на жителите на Харков да живеят в свободен Харков, който е неразделна част от демократична Украйна.
На фона на тази културна устойчивост обаче Харков също е изправен пред суровата реалност на честите руски бомбардировки. Градът, който руските сили се опитаха да превземат в началото на пълномащабната война, продължава да се бие, за да избегне съдбата на окупация, претърпяна от други части на Украйна. Атаките се случват всяка седмица, понякога ежедневно, потапяйки Харков в мрак, разрушавайки домове, чието изграждане е отнело цял живот, и отнемайки ценни животи.
Това напрежение между руската агресия и културния живот в Харков датира още преди началото на продължаващата пълномащабна война. В началото на 20 век Харков временно е столица на Съветска Украйна и всички млади художници, които искат да направят нещо от себе си, се чувстват така, сякаш трябва да бъдат там.
Въпреки това, по време на “сталинските чистки” от 30-те години на миналия век редица художници, живеещи в Харков, са арестувани, разпитвани, измъчвани и дори екзекутирани за предполагаема антисъветска агитация. Много от тях предвиждаха украинската култура в по-голямата сфера на европейската култура, което се смяташе за престъпление в очите на съветските власти. Преследваните културни дейци на Украйна от този период по-късно стават известни като Екзекутирания Ренесанс.
Съвременната културна сцена на Харков носи дълбоко разбиране на деликатното равновесие на града, оставайки наясно с неговото бурно минало, устойчивото му настояще и бъдещето, което всички украинци се борят да защитят.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.