Манията на Путин: Да възстанови Руската империя и националното величие

Докато се мъчим с войните на Доналд Тръмп срещу търговията, съдиите, мигрантите, получателите на помощи и университетите, нека отделим малко внимание на Володимир Зеленски. Всяка сутрин, когато украинският президент се събужда, той сигурно се пита дали днес САЩ отново ще прекъсне жизненоважния поток от оръжие към страната му.

Тази седмица Зеленски изрази готовност да се срещне с руския президент Владимир Путин в Истанбул, но руският лидер отказа и изпрати само делегация от кремълски марионетки. Тръмп отмени срещата. (Срещата в петък щеше да бъде първата им директна среща от повече от три години.) Украинският лидер и светът остават в пълна несигурност дали следващият ход на американския президент ще бъде засилване на санкциите срещу упоритата Русия или изтегляне на подкрепата за нещастната Украйна.

Тръмп ясно показа нетърпението си към двете страни във войната и особено липсата си на симпатия към Зеленски. Той таи лична злоба, откакто украинският лидер отказа да му помогне да злепостави Хънтър Байдън по време на първия му мандат. Украинците със сигурност са изпитали тревога, когато са чули последното изявление на Тръмп, че мирът ще настъпи само когато той и Путин се срещнат лице в лице. Ако наистина такава среща се състои, огромното самочувствие на американския президент може да означава, че той ще се съгласи на всичко, ще се откаже от всичко, за да може да обяви, че е сключил сделка.

Ако – или, по мое мнение, когато – САЩ отново прекъснат доставките, Украйна може да продължи да се бори може би четири месеца, преди да изчерпи ключовите си боеприпаси, особено 155-милиметровите артилерийски боеприпаси и ракетите за противовъздушна отбрана Patriot. Каквато и подкрепяща реторика да излезе от европейските столици, Европейският съюз е неспособен да запълни празнината. Британците изпразниха арсеналите си и поддържат  снабдяване с оръжия само с тези, които излизат от фабриките.

Междувременно Путин смята, че държи картите, а Тръмп публично подкрепи тази гледна точка. Икономическите санкции, които от януари САЩ тихо облекчиха по отношение на руските финансови транзакции, са далеч от достатъчно строги, за да накарат Кремъл да се откаже.

Путин купува оръжия и боеприпаси за част от цената, която Зеленски и неговите чуждестранни поддръжници плащат за западно производство. Смята се, че Северна Корея е предоставила на Русия 6 милиона артилерийски снаряда, около 40% от потреблението ѝ. Наемници запълват огромните дупки в руските редици, образувани от жертвите. Междувременно украинците се борят да набират нови войници. Много от младите им хора са избягали в чужбина, за да избягат от фронта. Тази седмица разговарях с приятели, които се занимават с настаняването на украински бежанци във Великобритания. Някои от тях са просперирали тук. Общото между тях обаче е, че не проявяват ентусиазъм да се върнат у дома.

Писател за списанието Foreign Affairs, издание на Съвета за външни отношения на САЩ, написа през 2022 г., че дори ако руснаците не успеят да завладеят Украйна, те могат да я превърнат в страшно място за живот и лоша инвестиция за инвеститорите. Тогава това изглеждаше умно и така е и сега.

Путин залага, че ако се задържи, този транзакционен президент на САЩ рано или късно ще си тръгне, защото не вижда нищо за себе си в Украйна. Така страната в крайна сметка ще се превърне в провалена държава, над която Путин ще може да си осигури хегемония. Той вече постигна това със съседна Беларус и е на път да получи контрол над Грузия и Молдова.

Путин е човек с мания: да възстанови Руската империя, старият Съветски съюз; да възроди това, което той и обезпокоително голяма част от народа му считат за национално величие.

По-голямата картина е, че Русия разширява своето влияние в чужбина, докато САЩ се оттеглят от ангажиментите си в чужбина.
Докато САЩ разграждат Държавния департамент и се отказват от инструментите на меката сила, Русия неуморно разширява влиянието си, особено в Африка. Путин предлага на лидерите на страни като Нигер, Буркина Фасо и Мали достъп до руски бандити, които охраняват дворците им, както и безразличието на Кремъл към институционализираната корупция, в замяна на привилегирован достъп до природни ресурси.

Освен това, ако не съм разчел погрешно настроенията в кралството на Тръмп, не много американци се интересуват или забелязват, че това се случва. Макар че проучванията не показват голяма любов към тиранията на Путин, те сочат спад във враждебността – нежелание да се третират руснаците като врагове – нещо, което приемаме за даденост от 1945 г. насам.

Миналата седмица се срещнах с британски приятел, който съветва украинското правителство. Той ми припомни една тъжна поговорка на един от бившите външни министри на страната, Дмитро Кулеба: „Вие на Запад искате Украйна да спечели, но не искате руснаците да загубят.“ Тази забележка беше направена преди Тръмп да стане президент. Днес първата част вече не е вярна: американската администрация изглежда безразлична към заплахата от поражението на Украйна.

Междувременно взаимното доверие е крехко. Украинците са огорчени от последствията от офанзивата си срещу руснаците през 2023 г., която се провали с тежки загуби. Тя беше наложена на генералите им от висши западни военни, сред които генерал Марк Мили, тогава председател на Обединените щабове на САЩ, и неговият британски колега.

Повечето умни войници, както украински, така и чуждестранни, стигнаха до заключението, че най-добрият курс за силите на Зеленски е да се придържат към отбраната – да превърнат Украйна в „таралеж“, прекалено бодлив, за да може Русия да се бори с него безкрайно. Украинците са майстори в асиметричната война, като нанасят удари дълбоко в Русия и изгонват руския флот от Черно море.

Почти всеки разумен западен военен шеф е съгласен, че Киев трябва да се откаже от всякаква надежда да си върне загубените територии на изток. Освен това те са толкова опустошени, че украинците не биха могли да финансират възстановяването им.
Но Путин остава упорито решен да установи контрол над цялата страна, да свали правителството и да постави свои марионетки. Той иска Украйна да бъде демилитаризирана и изолирана от Запада.

Целият анализ на Макс Хейстингс може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.