Горски пожари поглъщат огромни части от Украйна, Русия умишлено подхранва пламъците?

Наталия Припроста пасяла животните си, когато пожар обхванал село Студенок, близо до град Изюм в Източна Украйна.

Време нямало. Тя грабнала документите си, качила възрастната си майка в колата на приятел и се опитала да извади животните от бараката, преди да потеглят. Димът и скоростта на пламъците го направили невъзможно. Тя не видяла животните да горят, но по-късно научила за съдбата им.

Дим задушил Студенок, в селото станало тъмно като в нощ. Съседите на Припроста се борили с пламъците с лопати, копаейки в обгорена пръст, за да спрат напредването на пожара. Пожарникарите пристигнали, но пламъците били безмилостни - в един момент те обхванали пожарна кола, хващайки екипажа в капан.

Мини и невзривени боеприпаси, разпръснати след руската окупация и последвалото освобождение през 2022 г., детонирали в жегата. Всяка експлозия подхранвала пламъците, изпращайки горящи отломки, клони и жарава, летящи из селото. Дърветата се запалили, спомня си Серхий Кохан, кметът на селото.

Едва около 21 часа, когато вятърът се обърнал и експлозиите утихнали, частите успели да се придвижат и най-накрая да започнат да се борят с пламъците. Наталия и другите местни оцелели, сгушени в съседно селище. Когато се върнали, те открили много изгорели домове, заедно с почернели дървета и обезобразени конструкции – още един белег върху село, вече опустошено от войната.

Най-голям брой пожари на контролирана от Украйна територия тази година са били в горите около Изюм в Харковска област, където се намира Студенок, според държавното предприятие "Леси на Украйна“. За първите осем месеца на 2025 г. само Харковска област е отговорна за 60% от всички горски пожари. Пожарът, който обхвана Студенок през 2024 г., се е разпалил в национален парк на около 23 км от селото и се е разпространил бързо на север, като е погълнал 6000 хектара, докато е горел.

Водене на война в огнището

Разрастващите се горски пожари са се превърнали в част от „новото нормално“ в един по-горещ свят. Но мащабът на горенията в Украйна е изключителен дори при тези условия, далеч надминавайки всичко, наблюдавано в останалата част на Европа. През 2024 г. близо милион хектара в Украйна изгоряха: повече от два пъти повече от площта, изгоряла в целия ЕС за същия период.

Анализ на Guardian и Kyiv Independent на сателитни изображения, данни от мониторинг и свидетелства на място свързва опустошението на украинските гори директно с руската инвазия. Пожарите са се простирали в дъга по фронтовата линия на войната в Украйна. Пламъците са концентрирани в области на изток, където се е водила по-голямата част от боевете.

Пожарите в Украйна са различни от тези в Канада и Сибир, където огромни площи горят в продължение на няколко месеца. Данните от мониторинга показват стотици малки, чести пожари, които горят с ниска интензивност, почти сигурно предизвикани от експлозии. Изоставените земеделски земи, които се превръщат в пасища или млади гори, представляват една трета от опожарената площ през 2024 г. Горещите и сухи условия превърнаха фронтовата линия в огнище миналата година, където експлозиите често се превръщаха в по-големи пожари, които бяха невъзможни за безопасно овладяване поради наличието на противопехотни мини.

@united24_gov_ua_ It was a beautiful forest… #forest#destruction ♬ original sound - UNITED24.GOV.UA

Тази комбинация превърна 2024 г. в една от най-лошите години на пожари в историята на Донецк, Луганск и Запорожие, казва Джеймс Маккарти, научен сътрудник в Global Forest Watch. "Само в Донецк загубата на дървесна покривка от пожари е била повече от 40 пъти по-голяма от дългосрочната средна стойност за периода 2001-2023 г. Години на конфликт, деградация на горите и екстремни горещини са подготвили тези ландшафти за пожари".

Спасители под атака

Служители на националния парк и пожарникари казват, че пламъците не са единствената заплаха. Докато се опитват да ги потушат, те казват, че са обект на руски дронове.

"Дроновете винаги са над главите ни“, казва Серхий Скорик, директор на националния парк "Камянска Сич“. "Докато няколко от нас гасят пожара, двама други стоят настрана с пушки и наблюдават дали дрон няма да долети и да удари камиона".

Служителите на парка сами се борят с пожарите, защото държавната служба за спешни случаи смята територията за твърде опасна за работа. Първоначално те поставиха системи за електронна война (които заглушават сигналите на дроновете) на пожарните коли. Но откриха, че заглушителите не работят на най-новите поколения дронове, така че се обърнаха към взети назаем ловни пушки, за да ги държат на разстояние.

"В около 50% от случаите, докато се борим с пожар, дрон лети до пожарната ни кола и ние трябва да го неутрализираме“, разказва Скорик.

Видеоклипове, публикувани от руски войски в социалните медии, показват ясно обозначени пожарни коли и персонал, които биват атакувани. Често тези атаки следват модел на "двойно потупване“, като първоначална експлозия причинява пожар, а същото място е атакувано втори път след пристигането на спасителни и пожарни екипи. Една руска бригада, управляваща дронове в Херсон, редовно публикува видеоклипове от първо лице от атаки с дронове в своя Telegram канал. 

В една серия от клипове пилотите на дронове се насочват към бензиностанция, причинявайки пожар. Когато пожарната кола пристига, за да я потуши, втори "самоубийствен“ дрон се забива стремглаво в камиона, експлодирайки при удара.

Въпреки че щетите и пожарите са често срещана последица от войната, умишленото насочване към спасители, паленето на пожари или насърчаването им да горят по начин, който причинява умишлено, дългосрочно унищожаване на околната среда, би се считало за военно престъпление съгласно международното право. Руското правителство не отговори на искане за коментар.

В цяла Украйна прокурорите работят, за да установят дали атаките са умишлено насочени към природни ресурси. Дърветата са осигурили и на двете страни прикритие от дронове, превръщайки горите в мишена за умишлени пожари, казват експерти.

Земеделието под заплаха

Повечето големи горски пожари възникват в близост до активни бойни зони, където земята е разпръсната от различни взривни предмети. Мини и невзривени боеприпаси, останали от окупацията или неуспешни детонации, могат да се възпламенят в жегата, разпалвайки пожари и правейки гасенето на пожари изключително опасно.

Руските сили извършват и дистанционно миниране, включително противопехотни мини, известни като "венчелистчета“, пускани от дронове.

Мините и боеприпасите също забавят гасенето на пожари. В Изюмското горско стопанство на фронтовата линия, където около 90% от територията остава минирана, пиротехническите части трябва да инспектират района, преди екипите да могат да започнат гасенето.

В Украйна са заложени над 2 милиона мини, което я прави една от най-минираните страни в света, а изследователите казват, че ще бъде трудно земята да се възстанови бързо.

Разрушено биоразнообразие

Пожарите, горящи в такъв огромен мащаб и интензивност, биха могли да имат дългосрочни последици за биоразнообразието на Украйна, казват учените. "Войната засяга природата по сложен начин – всяка част от екосистемата страда. Някои промени могат да бъдат обърнати, но други няма да се възстановят или ще се възстановят само с големи трудности", казва екологът Катерина Полянска

През 2024 г. Полянска пътува до националния парк Святи Гори и отдела за флора Крейдова на украинския степен природен резерват, райони, белязани от войната. Там реликтни варовикови склонове – древни образувания, създадени преди милиони години – са били разрушени от обстрели. "Вече няма да можем да ги укрепваме, да ги възстановяваме“, казва тя.

Тези склонове някога са приютявали редки борови гори върху варовик, признати за застрашено местообитание. Сега много гори са изгорени, счупени или оголени. Полянска предупреждава, че изменението на климата прави възстановяването още по-трудно: „Може да отнеме 70 или 80 години, за да се види същата гора – ако изобщо се възстанови.“

За Скорик разрушението е лично. Директорът на националния парк "Камянска Сич“ загуби дома си, когато руските сили го окупираха през 2022 г. и сега живее в мазе на територията на парка. Въпреки всичко, той отказва да го напусне.

"Това е моето дете, аз го създадох – аз съм единственият директор от деня, в който е основан“, казва Скорик. За него паркът е делото на живота му, място, където редки видове и крехки екосистеми зависят от защита дори при постоянни атаки.

Пожари, предизвикани от обстрели, редовно преминават през парка, заплашвайки това, което е останало. След като прахът се уталожи, кратерите поддържат опасни нива на тежки метали от експлозиви и токсини. Скорик и неговият екип са обучени в разминирането и продължават да работят по разминирането на части от парка, когато е възможно – между пожарите и след като маркираните кратери са проучени за измервания и проби.

"Ако не ние, кой?“, пита той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.