Медицинските специалности са едни от най-желаните от кандидат-студентите. Броят на чужденците, следващи медицина у нас, е рекорден за Европейския съюз, а професионалната реализация на завършилите е изключително висока.
Това стана ясно от изнесените данни на публичното обсъждане на проекта за Национална карта на висшето образование в България, предаде БГНЕС.
"Ако всички професионални направления имаха подобни характеристики, бихме казали, че характеристиките на българското висше образование съвпадат със социално-икономическите потребности и пазара на труда", отчете Георги Стойчев от „Институт Отворено общество“ – организацията, изготвила данните.
В категорията специалности с най-високи показатели у нас попада и направлението архитектура.
Втората група са специалности, към които също се отчита голям интерес от работодателите, добра възможност за реализация с високи доходи, но сравнително нисък интерес от страна на кандидат-студентите. Типичен представител е математиката, която дава възможности за реализация почти като при информационните технологии, но малко деца желаят да я изучават.
В своеобразна трета група попадат направления с много висок интерес, но по-слаба реализация. Такава специалност е театрално и филмовото изкуство, където 100% от местата са заети. Някои от неприетите студенти дори отиват да учат в частни университети. Въпреки това обаче данните отчитат по-слаба реализацията на дипломираните в тази специалност.
В четвъртата група попадат специалности като икономика или бизнес администрация, които са толкова масови, че завършилите ги трудно успяват да се реализират в тези направления.
"Това обсъждане трябва да ни помогне да оформим крайния текст на картата. Тя представлява набор от обективни данни, взети от регистрите на МОН, от базите данни на останалите институции в България", подчерта пред участниците в дискусията служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков. Той подчерта, че данните ще бъдат разтълкувани от експертите и използвани за развитието на висшето образование в България.
"Основен акцент в тези данни е къде и как завършват ученици, които след това стават студенти, както и каква е реализацията на студентите, анализирана по висши училища, по професионални направления и по райони на планиране. За първи път имаме възможност да видим как се случват нещата в различните райони, съответно къде имаме концентрация на предоставяне на висше образование и къде имаме недостиг на възможности, както и наличие или липса на кадри за бизнеса, администрацията и социалните услуги", посочи проф. Денков.
В обсъжданията се включиха всички заинтересовани страни – съветникът на президента по образование и наука, представители на Министерския съвет, на няколко министерства, социалните партньори, работодателски организации, професионалния съюзи, както и от Съвета на ректорите.
По време на представянето на данните стана ясно още, че един от дисбалансите в българското висше образование е свързан с изградения капацитет за обучение на студенти в България. Висшите училища в България, според акредитацията, която са получили, могат да обучават 407 хил. студенти. Това е почти два пъти повече, отколкото е реалният брой на студентите у нас, които са около 216 хил. Експертите отчитат, че този капацитет не е разпределен според търсенето по различни професионални направления и специалности. Има направления, чийто капацитет е запълнен изцяло, но има и такива на под 30%. В много направления пък капацитетът е два пъти по-голям, отколкото е реалният брой на студентите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.


Първата реална полза от квантовите изчисления може да дойде в неочаквана област
Дроновете променят войната, но оръжията от "старата школа" все още носят короната при приходите
Кадър на деня за 22 ноември
Възстановяването на имотния пазар в Европа ще се забави повече от очакванията
Германската армия започва изпитания на дронове камикадзе и AI инструмент за насочване в Литва
Чешката икономика е изправена пред стагфлационен шок, предупреди централен банкер
Екстрасенс предрича мощна сила да накаже Русия и да сложи край на войната в Украйна
Фонтанът "Треви" губи монети за хиляди евро, след като Рим въведе такса за туристите
5 растения, с които да се изгоним нежеланите насекоми
Рецепта за коледен щолен с бадеми и канела
Шефът на Милан: Ще се борим за титлата!
Рамош се върна след головете, недоволства от смяна
Лудост! 4:4 на Аталанта - Интер
Левски изгонил играч след голям скандал
Бербатов за промяна в БФС: Със Стилиян и Мартин не сме излизали от битката
Алкарас триумфира за първи път на Финалния турнир на АТП
Честит имен ден на Александър и Александра!
Таро карта за 23 ноември, понеделник – Десетка чаши
Дневен хороскоп за 23 ноември, понеделник
5 закуски с протеини, които ще ви пазят от глад през деня
Защо хавлиените кърпи стават твърди? Заради тези 5 грешки при прането
Седмичен хороскоп за 23 – 29 ноември 2026: Очаква ни пълнолуние в Близнаци
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
Верижна катастрофа в София
Кметът на Варна: Говорил съм с много министри за ремонта на Аспаруховия мост
Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
Черно море е без допуснат гол в Първа лига от почти 400 минути