Моделът на финансиране във ВУЗ-овете определя постиженията им

Няма как да очакваме български университети на високи позиции в световните класации, след като моделът им на финансиране има нужда от промяна. Парите за научноизследователска дейност са фиксирани - 10% от бюджета за издръжка на обучението във всяко едно висше училище, но повече от 20 години, парите в тази система никога не са надвишавали 2% или 3%, това коментира Калин Костов, председател на Сдружението за качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Реформите във висшето образование у нас трябва да се прилагат по начин, който не създава трусове в системата и има последователност, целенасоченост и предвидимост, каза Костов.

Гостът обясни, че е нужно да бъдат чути експертите в тази област, но вместо това предложените законодателни промени не кореспондират с реалността, а в някои случаи са и искрено вредни за системата. Той допълни, че е нужно да има политическа стабилност, след което да бъдат изслушани експертите и да се работи по приоритетите.

"Ние като общество трябва да си дадем ясна сметка, че каквото заложим в тази система – това ще получим. Имаме пари за научноизследователска дейност, които са фиксирани като минимум 10% от бюджета за издръжка на обучението във всяко едно висше училище. Едновременно с това в продължение на повече от 20 години, парите в тази система никога не са надвишавали 2% или 3%.“

Най-големият проблем на системата на висшите училища у нас е държавният модел на финансиране, който трябва да бъде променен. Политическите решения по темата често са противоречиви, като отменянето на таксите, които са основен приходоизточник за университетите и повишаването на заплатите. Също така има изисквания за финансови разходи от университетите, но средствата липсват в бюджета.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria