Все по-малко българи биха станали приемни родители, искат заплата

63% от българите не биха станали приемни родители при никакви условия, а всеки шести би приел у дома дете в риск, ако получава заплата и издръжка за детето от държавата. Това показват данни от национално представително проучване на "Тренд", направено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.

Изследването е реализирано през декември 2020 г. Данните потвърждават тенденцията, която се наблюдава в последните години за намаляване на интереса към приемната грижа. Експертите свързват тази тенденция със сериозната атака срещу правата на детето и семейството от различни религиозни и политически общности, както и от фалшивите новини, свързани със закрилата на децата у нас.

51% от българите са на мнение, че в приемна грижа се настаняват деца, изоставени от родителите си, че всяко четвърто дете в приемна грижа е жертва на насилие, а за 14% от сънародниците ни децата в приемни семейства са настанени от държавата там поради бедност. Тези данни до известна степен потвърждават и официалната статистика – най-голям дял от настанените в приемна грижа деца са жертва на лоша грижа и неглижиране, включително насилие. У нас броят на реално изоставените деца, както и тези без родители, постепенно намалява.

Запитани при какви условия биха станали приемни родители, българите поставят условие да получават заплата и средства за издръжка на детето от държавата. Това не е необичайно и се потвърждава от поредица от социологически изследвания през годините. Парадокс е, че в публичното пространство основната критика към приемната грижа е получаването на финансово възнаграждение за труда, а в същото време това е и водещ мотив сънародниците ни да станат приемни родители, коментират експертите. Едва 10 на сто от деклариралите желание да станат приемни родители не поставят никакви условия, показват още данните от допитването.

1738 деца се отглеждат в 1947 приемни семейства, показват данните на Агенцията за социално подпомагане. Близо 10 на сто са децата в приемна грижа, които имат увреждания. Най-много са отглежданите деца в училищна възраст (6-14 г.) – 647 и бебетата и децата до 3 г. – 548.

Продължава тенденцията 80% от децата в приемни семейства да се настаняват в приемна грижа от семейна среда, където са станали обект на лоша грижа, насилие или злоупотреба. По отношение на бъдещето след приемна грижа – най-много деца у нас, половината в приемна грижа, биват осиновявани (52%), а  всяко пето се връща в родното семейство или при близки и роднини, когато е налице подобрение в житейската ситуация. 70% от децата в приемни семейства, остават в приемното семейство средно 1 година, а по-големите – до 5 г., показват още данните на Агенцията за социално подпомагане.

Във всяко пето одобрено приемно семейство продължава да няма настанено дете, показва още анализът на данните. Най-много семейства без настанени деца има в областите Търговище и Кърджали, където половината от одобрените приемни родители не се грижат за деца. Въпреки острия недостиг на приемни родители в София, 19 на сто от одобрените семейства не полагат грижи за деца.

Приемната грижа у нас към момента е единствената алтернатива на живота в социална институция за деца. От 2011 г. приемната грижа в България се финансира с европейски средства, по проект, като от 2021 г. възнагражденията на приемните родители и средствата за издръжка на децата се финансират от националния бюджет. Остава, обаче, проблемът със социалната сигурност на приемните семейства у нас – дори тези, които искат да полагат грижи за изоставено дете, имат възможност да го правят единствено по граждански договор за периода на настаняването, без право на осигуровки за болест, безработица, майчинство и др. Това влияе много демотивиращо на млади хора и хора с професии. По тази причина у нас приемните родители са основно в средна възраст, сочат още анализите.