Напълно ненаселен и на ден път от най-близката цивилизация, остров Хендерсън би трябвало да е девствен рай.
Вместо това плажовете му, обявени от ЮНЕСКО за част от световното наследство през 1988 г. , са всъщност мемориал за разрушителната човешка култура.
По 2,5-километровия пясък, в продължение на десетилетия, морето е изхвърляло тонове отпадъци. Общо 18 тона пластмаса, хиляди отпадъци на ден са "пристигали" на острова.
Изолиран в Тихия океан, островът не е добре изследван и малко се знае за него и откъде идват всички боклуци, които се събират на него. Затова през юни екип учени, природозащитници и двама журналисти от Нова Зеландия се отправят натам и в продължение на две седмици събират общо 6 тона отпадъци, за да изследват феномена.
Остров Хендерсън е в далечна част на океана и е в третата най-голяма морска защитена зона, така че риболовът с търговска цел и сондирането са забранени. Островът е обсипан с кокосови дървета, розов пясък и тюркоазени води, които се разбиват в коралов риф. Хендерсън има основна роля в опазването на някои видове морски птици, както и е дом на някои редки видове.
Повечето от боклуците, които морето изхвърля там са на източната част на острова, трудно достъпна от морето, заради кораловия риф. До там учените и доброволците са стигнали през 5 км гъста гора.
Когато стигнали до тази част на острова, морският изследовател Джони Бригс определил 600-метров участък от брега, който ще бъде тяхната представителна извадка. Първата цел била да се премахнат всички рибарски мрежи от този участък.
Общия брой на премахнатите мрежи бил 1200.
После дошъл ред на обемните парчета пластмаса. Кутии, бутилки от вода, кошове за пране и тоалетни седалки били набутани в десетки торби. Всичко, по-голямо от капачка на бутилка, било събрано.
Природозащитникът Брет Хауъл обяснява пред "Guardian", че процесът бил трудоемък, всичко е правено на ръка.
"Наистина се чувстваш по-значим, когато събираш мрежите и големите отпадъци, защото така се вижда промяната", обяснява той.
В различните дни използвали различни методи за събиране на данни. Всеки един отпадък е отбелязан, вкаран в регистър, премерен и прилежно записан от Бригс и колегата му Джеймс Биърд, така че учените да могат да сравнят с подобни данни, които са събрали през 2015 г.
Преди да тръгнат обратно пред гъстата гора, в края на всеки ден, екипа правел снимка на плажа.
"Толкова е удовлетворяващо да видиш прогреса... Може да видиш, че има истинска разлика в това как изглежда плажа", обяснява Джеймс Биърд.
Въпреки че районът е защитен, според екипа 60% от събраните боклуци могат да бъдат свързани с търговския риболов.
40% от всички събрани отпадъци са били риболовните шамандури, а въжетата и мрежите са още 20% от боклука на острова. Имало устройства за привличане на риби, няколко устройства за обследване на морското дъно. Някои от тях били изхвърлени на брега още докато екипа работел.
Островът е защитена зона, но властите няма как да спрат Южната тихоокеанска спирала - морско течение, което вероятно пренася голяма част от отпадъците. Според изследователите по-голямата част от боклука идва от Южна Америка или от преминаващи кораби. Екипът обаче намерил бутилки от Япония, Шотландия и Пуерто Рико, гумен ботуш от Холандия, както и шапка от САЩ.
Всеки ден домакински предмети изскачали на плажа - кошове за пране, тоалетни седалки, самобръсначки, четки за зъби и десетки връзки за обувки.
На 600-метровия участък екипът намерил 909 капачки от бутилки. Джеймс Биърд е озадачен от това - какво се е случило със самата бутилка? Според него, самите бутилки са потънали и са вече на дъното на океана.
Освен че е грозен, боклукът е и смъртоносен. Опаковките за еднократна употреба често биват откривани в стомасите на мъртви морски птици и животни. Други морски създания пък се оплитат в мрежите. Микропластмасата също е заплаха.
Едно е ясно - тоновете боклук на острова могат само да ни напомнят, че пластмасовите ни боклуци никога не изчезват напълно. За да опазим океаните, трябва да има промяна в употребата на пластмаса, на която в момента се гледа като на евтино удобство, нещо, което се хвърля.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Продължаващите опасения за доставките тласкат цената на петрола допълнително нагоре*
Цените на жилищата в Китай продължават спада си, вниманието се насочва към подкрепа за пазара
Киев чака гаранции от САЩ, че Русия няма да удря енергийни обекти, Москва мълчи
Върховният съд в САЩ не позволи ограничаване на гласуването по пощата на междинните избори
Норвежкият газ може да защити ЕС от непредвидимите настроения на Тръмп през зимата
Възходът на биткойна се изправя срещу предизвикателството на Фед и Сената
Руска фрегата обстреля датски военен хеликоптер
Трима души загинаха при пожар в София
АСП отпусна по 153 евро на повече от 127 хил. ученици до 4-и и в 8-и клас
Румъния вдигна два F-16 заради въздушни цели край границата с Украйна
САЩ признаха: Разполагаме с оръжие в орбита за контрол на космоса
ЦСКА сглоби шампионския пъзел: новите звезди промениха „армейците“
Суперзвезда от НБА все пак ще смени отбора
Сгафилите ВАР-съдии от дербито на Манчестър без мач този уикенд + ВИДЕО
Мачовете по телевизията днес, 15 септември
Левски с четвъртия най-силен старт в историята си след издънката във Враца
Лийдс отнесе Свраките с впечатляващото 4:1
Витамини и минерали за есенното здраве
Нумерологична прогноза за 15 септември
Морковен кекс с канела и орехи
Таро карта за 15 септември, вторник – Луната
Дневен хороскоп за 15 септември, вторник
Поверия за Вяра, Надежда, Любов и София на 17 септември
Сетрони – как блокирането на 5-HT3-рецепторите спира гаденето и повръщането?
Норовирусна инфекция при деца
Пилонидална болест – защо се среща по-често при младите мъже?
Изкуственият интелект от полза за клиничните решения на лекари
Омазненият черен дроб повишава риска за сърцето и бъбреците
Мода и анатомична подкрепа - Перфектните дамски маратонки за активната жена
Разкази от първо лице след кървавия конфликт във Варна, започнал заради малтретирано куче
Районният кмет на "Младост" кани варненци на открита приемна
Победителите на наградите „Еми“ 2026: „Заливът на вдовиците“ и „Пит“ триумфираха
3138 са първокласниците във Варна
Над 55 000 първокласници прекрачват училищния праг днес
Силно варненско представяне на Балканските лекоатлетически игри