![]() Снимка: БГНЕС
|
На сметище за отпадъци в Северозападна Сирия Мохамед Бехал търси пластмаса, която ще бъде продадена на преработватели и превърната в килими и други предмети в бедния бунтовнически анклав, съобщава АФП.
В контролираната от бунтовниците Сирия рециклирането рядко е екологичен импулс, а по-скоро мрачен спасителен пояс за нуждаещите се жители, които търсят работа или предмети, които иначе не биха могли да си позволят.
Смело преодолявайки миризмата, насекомите и риска от болести, 39-годишният Бехлал прекосява купчината боклук. Той и две от шестте му деца изкарват прехраната си, пресявайки боклука в село Хезрех в провинция Идлиб, като всеки от тях печели по 7 до 10 долара на седмица.
"Уморително е... но какво да правим, трябва да се примирим с този тежък труд", казва Бехлал, който е бил разселен от съседната провинция Алепо по време на гражданската война в Сирия. "Слава Богу, поне имаме работа с боклука", добавя той.
Бехлал е прострелян в крака по време на сраженията и има проблеми с намирането на работа. Прегърбен, за да събере парчета пластмаса или метал, той хвърля всичко в торба, за да го продаде в близката инсталация за скрап.
В конфликта в Сирия са загинали повече от 500 000 души, а около половината от населението на страната отпреди войната е било принудено да напусне домовете си след началото на сраженията през 2011 г. Повече от 4 милиона души, повечето от които са зависими от помощи, живеят в райони, контролирани от джихадисти и подкрепяни от Турция групировки в северната и северозападната част на Сирия.
В голям склад за скрап, разположен до земеделски полета, работници сортират свободно пластмасови боклуци на купчини според цвета им. След това ги нарязват и раздробяват на малки парчета, които се измиват и претопяват в пластмасови гранули.
29-годишният Фархан Слейман е сред тези, които обработват материала, донесен от сметището.
"Купуваме пластмаса от скитащи камиони за събиране на боклук и от деца", казва Слейман, родом от провинция Хомс.
Той изразява опасения от риска да се зарази с "холера или хронични заболявания" от работата с боклука.
На друго място в северната провинция Идлиб работници във фабрика за изработка на рогозки и килими изработват ярко оцветени пластмасови нишки, докато големите тъкачни машини щракат и тракат.
Собственикът на фабриката Халед Рашу, на 34 години, казва, че изработването на килими е семейна традиция.
"Имаме повече от 30 служители" във фабриката, хвали се той като значителен успех в регион, където много хора са безработни.
От тъкачните машини излизат големи килими с геометрични мотиви, някои от които са направени с поразителни червени или лилави пластмасови конци, и се подреждат на купчини.
30-годишният собственик на магазин Мохамед ал-Касем е сред продавачите на изтривалки, които според него са хит в район, където много хора са разселени и живеят в обикновени палатки или импровизирани жилища. Рогозките, изработени от рециклирана пластмаса, струват между 5 и 15 долара, докато традиционните килими в персийски стил са около 100 долара.
"През лятото търсенето на пластмасови рогозки се увеличава", защото те задържат по-малко топлина, казва Касем от магазина си в Маарет Масрин, град в провинция Идлиб. Но те могат да се използват и през зимата и са по-евтини", добави той,цитаран от АФП и БГНЕС.