Контрабандата на горива е проблем от години, а мерките, които се предприемат, трудно дават резултат и сивият сектор е факт. Контролните органи са много, но сътрудничеството е недостатъчно. Това коментираха участниците в първата годишна конференция на Българската петролна и газова асоциация (БПГА).

Дори и броят на бензиностанциите в страната е спорен въпрос в сектора. По данни на Националната агенция за приходи (НАП) са 4,2 хил., но според браншовата организация са поне 7 хил. Сред основните проблеми на петролния пазар у нас е именно високият процент на сивия сектор (около 30% по данни на Асоциацията), нелоялната конкуренция и търговията с горива с ниско качество, отчете председателят на БПГА Валентин Златев в приветствието си към участниците в конференцията.

Експертът Красен Станчев изчисли, че загубите за бюджета са минимум 750 млн. лева годишно при търговията на дребно с петролни продукти, използвайки метода на договорно интензивните пари, тоест съотношението между широките пари и парите в банките.

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че индексът на скритата икономика, следен от институцията, намалява през годините, но злоупотребите с акцизи и ДДС са устойчиви и няма промяна. Според неговите изчисления злоупотребите в петролния сектор костват 1,2-1,6 млрд. лева по-малко приходи в бюджета годишно.

Той препоръча да бъдат изготвяни ежегодни анализи за случващото се на петролните пазари, да се повиши ролята на правораздавателните органи и ограмотяване на съдилищата, както и ясни мерки за ведомствените бензиностанции. Трябва да бъде анализирано физически защо се случва контрабандата и къде точно е проблемът, отбеляза експертът.

Стефанов обърна внимание и на високата политическа цена на борбата със сивия сектор в петролния сектор, защото голяма част от населението може да бъде определено като енергийно бедни.

Търговията с петролни продукти има структуроопределящ характер и е основен източник на приходи в държавния бюджет, отчете от своя страна Розалия Димитрова от Агенция "Митници". Тя посочи, че от акцизите върху търговията с петролни продукти в хазната влизат между 45 и 48% от общо събраните приходи от акцизи.

Нужно е ново законодателство за борба с проблемите на петролния пазар, каза от своя страна бившият депутат от Патриотичния фронт Емил Димитров. Той смята, че ведомствените бензиностанции в страната не могат да бъдат контролирани и трябва да бъде създаден единен център, който да следи дейността им.

Според Димитров нови мерки в областта трябва да бъдат изработени на базата на по-голяма сътрудничество между контролните органи, както и да бъде следен и транзитът на горива през страната.

Проблемите пред петролния пазар не са характерни само за България, коментираха представители на петролни асоциации от Централна и Източна Европа. Те споделиха опита на своите държави в ограничаването на сивия сектор.

Игор Куруц, зам.-председател на Борда на Чешката асоциация на петролната индустрия и търговия (CAPPO) посочи, че през годините в Чехия делът на сивия сектор също е бил много голям, което е свързано с отварянето на икономиката и нежеланието за плащане на данъци. Промяната е настъпила с обединените усилия на държавните институции и самия бизнес.

"Без сътрудничеството борбата с укриването на данъци е невъзможна", каза Куруц.

Една от най-тежките мерки, която е приложена, е пълна забрана за търговия с петролни продукти за компании, които са укривали данъци. Експертът призна, че това действително e доста крайно, защото се случват и грешки при изчисляването на данъците, например, но фирмите трябва да бъдат внимателни.

Предприетите действия дават резултат и сивият сектор в петролния сектор на Чехия е 1-2%.

"Не смятам, нулев дял на сивия сектор е възможен", обясни той и допълни, че сегашните нива са много по-здравословни спрямо нивата от 15-20%.

В Полша за няколко години има изсветляване на сектора с 20%, което беше определено от експерта Красен Станчев като много стабилно и недължащо се единствено на ръста на икономиката. Механизмите за намаляването на сивия сектор в страната са прости и основният от тях е авансово деклариране на очакваните търгувани количества за определен период (например година). Според Станчев това би работило и в България.

В Унгария пък контролът на ведомствените бензиностанции е прехвърлен донякъде и върху крайните потребители - властите имат право да изземат превозно средство, което кара с маркирано за ведомствена бензиностанция гориво без да има основание за това.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase