Модата в храненето: Избягваме глутена, но само в хляба ли е?

Смилянски боб от Китай, магданоз от градината на баба от Етиопия, самоковски картофи от Полша, варено-пушени пилешки бутчета от крила...

Това са само част от измамите и заблудите върху етикетите на родните продукти. И докато някои абсурдни примери човек може да приеме с усмивка, други скрити "капани" в обозначението на храната могат да повлияят зле на здравето ни.

Все още няма ясна нормативна база за определяне или степенуване на влиянията като измама, заблуда, подвеждане на потребителите с храни, отбеляза служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков. Той участва в дискусионния клуб "Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя", организиран от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).
  
В изготвения нов проект за Закона за храните обаче за пръв път е разписано какво е измама с храна и е предвидена санкция за нарушителя, тъй като борбата с некоректните търговци трябва да включва и глоби, обясни Бозуков.

Според омбудсмана Мая Манолова, която също участва в дискусията, в момента санкциите около 3-5 хил. лева за нарушения не отговарят на реализираните печалби, които обикновено са за стотици хиляди.

"Също така Законът за храните е трудно четим и трудно разбираем за гражданите. Трябва специална подготовка и юридическо образование, за да се разберат изискванията за състава на храните. Хората трябва да имат наръч от европейски регламенти, за да разберат какви са изискванията", допълни Манолова.

Тя разказа и какви са най-честите нарушения и притеснения, които потребители са споделяли с нея. Като пример тя даде бума на така наречените "био храни".

"В малките сладкарнички, млекарни, пекарни се продават храни с претенции за еко, био, зелени, домашни. Но и повърхностният поглед буди съмнението дали те са адекватни за претенцията да са био храни и какъв евентуално е контролът върху тях", коментира омбудсманът.

На дискусията, която за първи път събра представители на институциите, браншовите организации, както и лекари, мнението беше едно - законодателство има, но в него има пукнатини, които предизвикват търговците да не изпълняват изискванията за продуктите и етикетирането им. Липсва и нормативна база, на която трябва да се осланя контролният орган и да налага съответните наказания. Затова според участниците приемането на новия Закон за храните ще сложи ред в производството, както и ще гарантира здравето на потребителите.

Д-р Любомир Кулински от БАБХ обясни, че е една от слабостите на закона е, че трудно могат измамите да се хванат, тъй като обикновено тези продукти имат добри документи.

"Когато една храна е опасна – без произход, етикет, с изтекъл срок, тогава тя може да бъде унищожена. Но не е така, когато става въпрос за измама с храни, защото често те са в срок на годност и то със задоволителни документи", даде пример експертът.

Той засегна и проблемът с продажбите на храна по интернет и заяви, че това трябва да се извършва от търговци, които имат реално работещ обект, за да се знае откъде идват продуктите.

"Анонимен сайт рекламира "сиренето на баба", "колбаса на вуйчо" и после потребителите лавинообразно се оплакват от некачествени продукти без етикети, с изтекъл срок", подчерта Кулински.

На форума бяха посочени и конкретните измами и заблуди, с които потребителите всеки ден се сблъскват. Една от тях е добре познатата практика имитиращи продукти да се представят за сирене. Друг проблем е, че не се посочват всички съставки на етикета. Така например нишесте може да има в консервите, млечните продукти, колбасите. То не вреди, но не е обявено на етикетите. По същия начин стои и въпросът с глутена, който се съдържа в много продукти, дори и в някои червила.

Отделно срещу него тече мощна антикампания, която заблуждава потребителите, че не трябва да консумират глутен и внушава, че могат да развият алергия. Специалистите обаче са категорични, че много малко хора всъщност имат тази алергия и другите няма нужда да консумират безглутенови продукти, които масово се препоръчват за отслабване. Глутен всъщност има не само в пшеницата, а и в много други земеделски култури, като овес, ечемик, лимец, както и в готови храни, но той не е обявен на етикетите.

Измами има и с най-важното за човешкия организъм - водата, алармира Таня Стоименова от Съюза на безалкохолната промишленост. Като основен проблем тя очерта, че потребителите бъркат видовете вода - минералната и изворната например.

"Не всички минерални води могат да бъдат всекидневно приемани. Объркването на минералната с изворната вода може да окаже негативно влияние върху здравето", напомни Стоименова.

Не се изписва на етикетите и ясно находището на минералната вода. Видът на водата пък не винаги е на видимо място на етикета. Друго нарушение е, че се изписват препоръчителни надписи по етикетите, което е забранено и води до внушения.

Друг проблем е, че при етикетирането умишлено се променя наименованието на храната с цел да привлече вниманието на потребителя, отбеляза и експертът по храните проф. Йордан Гогов.

Така нискостойностен продукт се обявява за деликатесен, твърди европейски сирена се определят като български кашкавал, продукти за мазане стават натурални млечни масла, а обикновените какаови смеси с палмово масло се превръщат в натурален шоколад, даде конкретни примери той.

По думите му често върху вносни продукти се залепва импровизиран етикет на български език, който е с непълно съдържание. Други етикети пък са натоварени със здравни претенции, които обещават, че дадената храна намалява риска от заболявания при продължителната й консумация.

Основна тема на форума бе и тенденцията хората да търсят "био", "еко", "зелени" храни. Проф. Гогов коментира, че засиленият интерес изкушава търговците да правят опити за измами. Често се преетикетират храни и се слагат допълнителни означения - "произведено в екологичен район", "храната е богата на био/еко съставки". Но био храните са само тези, които имат сертификат за биологично производство, подчерта експертът.

Доц. д-р Даниела Попова, началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, ИСУЛ, коментира и че освен вида на храната, е важен и начинът, по който я консумираме. Тя посочи измамни практики, при които немедицински специалисти се представят за диетолози и си позволяват да дават съвети, да обучават хора, да ги вкарват в алтернативни диетични режими, които вредят. Покрай това явление и много чужди храни са влезли в домакниствата ни.

"Доста чуждоземни храни навлязоха в нашия пазар и потребителите не знаят защо избират чиа, киноа. Това е лоша мода, защото ние си имаме наши си продукти. Генетиката и метаболизмът на нашите географски ширини са нагодени да ги обработват", обясни проф. Попова.

В началото на дискусионния форум Мая Манолова коментира и отпадането на ДДС върху дарените храни, като промяната все още е само на хартия, тъй като изпълнителната власт не е подготвила своите подзаконови актове. Омбудсманът отправи публичен апел това да стане в кратки срокове, за да може даряването на храни да бъде реално освободено от ДДС.