Еменски каньон - дървените мостове. Снимка: Рангел Младенов, фотограф

123456789101112

Лятото е желан сезон от всеки и кой не би искал да избяга от големия задушен град? Днес в "Без будилник" ще дадем алтернатива на морето и ще ви заведем в едно от най-хубавите села на Стара планина - Стоките.

Селото прилича на картинка от приказка, пленява с прохлада и живописна природата. Но за да се усети истински красотата му, трябва да отделите поне 5 дни за забележителностите в района. Там всичко те грабва - вечерната прохлада, шума на реката, сутрешното птиче пеене, горите и най-вече тишината, така липсваща в големия град. От живописното селце тръгват разнообразни туристически маршрути, които извеждат към исторически и природни забележителности.

Разположено на 24 км от Севлиево, смята се, че селището е възникнало през турското робство. А за оригиналното му име две са версиите - едната, че името му е от стоките, които търговците предлагали през турското робство. Другата - там е мястото, където се събират водите на реките Негойчевица и Росица.

От Стоките може да поемете към Централен Балкан, а възможностите за маршрути са много. Ако тръгнете към местността Лъгът, за около четири часа ще стигнете до връх Мазалат. В близката хижа може да пиете ароматен чай от планински билки. На запад от върха са Пеещите скали - уникален скален феномен, оттам по международния туристически маршрут Е3 след тричасов преход се стига до хижа Тъжа.

От Стоките до Лъгът пътуването с кола е 30-тина минути, а там любителите на лова могат да опитат късмета си в бившето ловно стопанство на Тодор Живков. За туристите удоволствието е да се разходят и да се насладят на благородните елени, сърните, конете за езда, който са "на една ръка разстояние".

В стопанството се предлага лов на дива свиня, муфлон, елен лопатар, вълк и мечка. Според местните много чужденци задоволяват ловните си страсти именно там, но цените не са по джоба на средния българин.

На няколко км от селото е Батошевският манастир, многократно опожаряван и разрушаван, основан по времето на цар Михаил ll Асен.

Ако решите да отделите половин ден, може да видите и красивия Момин скок. Водопадът се намира край великотърновското село Емен, а до него ще стигнете по Негованската екопътека - първата екопътека в България. Преди това обаче от Стоките до селото пътят с кола е около 40 минути.

През целия път до водопада отдясно ще се любувате на Еменския каньон, а гледката наистина е уникална. В началото на пътеката се намира Еменската пещера. Според местните това е единствената пещера у нас, в която е имало асансьор, обслужвал военната част, разположена над платото на пещерата.

Екопътеката е тясна, пресечена и на много места трудна за вървене. На няколко места от нея към другата страна на каньона са изградени дървени мостове, които слизат до Еменския водопад. Минаването по тях е 100% адреналин - тънки парапети, изгнили дъски, всичко се клати, скърца. С една дума страховито, всякаш си във филм на Индиана Джоунс. На много места около мостовете обаче са поставени табели, че преминаването по тях е абсолютно забранено.

Малко преди водопада пътеката става стръмна, на моменти при изкачване се превръщаш в Ам гъл, лазиш на четири крака и се ловиш за корените на дърветата. Но усилието си заслужава - Моминият скок е скрит между венец от скали, а под него се образува красив вир, подходящ за плаж.

И като сте в Стоките няма как да не посетите Етъра - на 40 минути път с кола. Няма българин, който да не е бил там поне веднъж, но всеки път усещането е уникално, събужда българското в душите и ни кара да се гордеем с предприемчивостта и трудолюбието на народа ни, които времето на соца унищожи.

Килими, грънци, гайтани, чанове, захарни петлета и локуми, прочутите габровски ножове и дървени свирки, какво ли няма на тази занаятчийска улица, пренесена от миналото в настоящето. Можеш да надникнеш в градския бит от 19 и 20 век, да видиш костюми от всички крайща на България - за булки и моми, за деца и мъже, да разгледаш занаятчийски жилища, да научиш за обичаи и традициии. Можеш да влезеш в школото, да седнеш на дървените чинове, да послушаш песента на тепавицата.

На всяка цена на чардака в кафенето на Етъра трябва да се опита кафето на пясък и истинската лимонада в старите шишета, да хапнете от прочутия габровски шоколад - пестил от сливи, който се прави без грам захар, леко кисел и мнооого вкусен. А не си ли ял от етърския симид, значи нищо не си разбрал от това място.

И както домакините ни обясниха, 5 дни в Стоките са повече от цял месец на морето като изживяване - наситени с впечатления, маршрути, зареждащи и прохладни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase