40-годишен договор за водите на Арда е заплаха за България

Искането на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за дългосрочен договор, който да гарантира подаване на водни количества от каскада "Арда" към Гърция, е риск за националната водна сигурност на България. Това заяви пред БГНЕС експертът по управление на водите и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев.

Според него подобно споразумение би влязло в противоречие с европейските принципи за управление на водните ресурси. Личев определя идеята за минимум 40-годишно обвързване на България като "правен, научен и хидрологичен абсурд", който не отчита нито европейското законодателство, нито рисковете от климатични промени и засушаване в региона.

"Всяко отстъпление от българска страна и обвързването с дългосрочни договори извън рамките на европейското законодателство е акт на институционален нихилизъм и пряка заплаха за националната водна сигурност", заяви Личев.

Какво позволява европейското право?

По думите му единственият законов механизъм за управление на трансграничните водни ресурси между държави членки на Европейския съюз са Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ). Те се актуализират на всеки шест години съгласно Рамковата директива за водите.

"В европейското екологично право не съществува правна фигура като дългосрочен търговски договор за доставка на речен отток. Опитът да бъдат фиксирани водни количества за четири десетилетия напред е опит за заобикаляне на европейските правила", посочи бившият министър.

Личев подчерта, че според Конституцията водите в комплексните и значими язовири са изключителна публична държавна собственост. Затова, по думите му, те не могат да бъдат обвързвани с дългосрочни ангажименти в полза на чужди икономически интереси.

"Скриването на подобни междудържавни ангажименти зад паравана на търговска тайна чрез договори на държавни дружества заобикаля обществения и парламентарния контрол върху стратегически национален ресурс", смята той.

Риск при бъдещи засушавания

Бившият екоминистър предупреди и за сериозни хидроложки рискове. Според него климатичните промени правят невъзможно надеждното планиране на водните ресурси в хоризонт от десетилетия.

"Никой не може да предвиди какво ще бъде състоянието на речните басейни след 10, 20 или 40 години. Шестгодишният цикъл на ПУРБ е единственият период, в който могат да се правят реалистични и научно обосновани разчети", заяви Личев.

По думите му евентуален договор с фиксирани водни количества може да постави България в ситуация, при която при бъдещи тежки засушавания страната ще бъде принудена да осигурява вода за външни нужди за сметка на собствените си екосистеми и земеделие.

Колко вода е преминала към Гърция?

Личев представи и данни за водния баланс между България и Гърция за периода 1964 - 2026 г. Според неговите изчисления през четирите трансгранични реки - Марица, Арда, Струма и Места - към Гърция са преминали общо 589,08 млрд. куб. метра вода.

От тях едва 11,49 млрд. куб. метра са били предмет на официални спогодби и регулирани режими по река Арда. Останалите 577,59 млрд. куб. метра са преминали свободно през границата.

"Тези данни показват, че България в продължение на десетилетия е била основният хидроложки донор на Северна Гърция", посочи експертът.

Според него тези обеми поставят въпроса доколко южната ни съседка е инвестирала в собствена инфраструктура за задържане и управление на водните ресурси.

"Тези зашеметяващи обеми вода са доказателство, че гръцките власти не са предприели необходимите мащабни инвестиции за управление и задържане на тези води на собствена територия", заяви Личев.

По думите му Атина е разчитала в значителна степен на българската инфраструктура по поречието на Арда, вместо да изгради съоръжения за собствените си нужди.

"Водата е суверенно национално богатство"

Личев предупреди, че евентуално 40-годишно споразумение би превърнало временно решение в постоянен механизъм на зависимост.

"Целта е България да бъде поставена в зависимо положение на доставчик на воден ресурс за десетилетия напред. Искането за 40-годишен договор е опит този модел да бъде официално закрепен във времето", подчерта той.

Бившият министър призова българското правителство да отхвърли всякакви предложения за дългосрочни споразумения извън рамката на ПУРБ. Според него страната трябва да се придържа към действащата преходна рамка и да настоява Гърция да изпълни ангажимента си за изграждане на собствен хидротехнически изравнител.

"Водата е суверенно национално богатство на българския народ и нейното управление трябва да се диктува единствено от науката, законите и екологичния интерес на България", заяви Асен Личев.