Минерални извори и природа: Какви са предимствата на България в глемпинг туризма?

Глемпинг туризмът постепенно се оформя като една от нишите с най-сериозен потенциал в българския туристически сектор. Интересът расте както от страна на туристите, така и от инвеститорите, а новата наредба за разполагане на палатки, кемпери и каравани вече се усеща като фактор за развитието на пазара. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Българската глемпинг асоциация Валентин Крумов.

По думите му само за няколко години отношението към този тип туризъм се е променило осезаемо. "Докато през 2020 г. хората питаха какво е глемпинг, днес вече питат къде могат да резервират глемпинг място", посочи Крумов.

Той обясни, че терминът "глемпинг" се появява във Великобритания през 2005 г. и съчетава думите "блясък" и "къмпинг". В България този вид почивка започва да набира популярност след пандемията, а първите подобни обекти се появяват по Черноморието. В момента у нас работят около 20 глемпинг локации.

Според Крумов България има възможност да привлича и по-платежоспособни туристи. При по-базовите варианти, като сафари палатките, цените са между 50 и 100 евро на вечер. По-луксозните куполни къщи с хотелски удобства и джакузи достигат между 150 и 200 евро.

Новата наредба отваря поле за инвестиции

Председателят на Българската глемпинг асоциация определя новата наредба за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани като дългоочаквана стъпка за сектора.

"Още миналата година получихме множество запитвания от потенциални инвеститори, които желаят да развиват къмпинг и глемпинг туризъм, както по морето, така и в планинските райони", каза той.

Интересът вече не е само към изграждане на места за настаняване. Все повече български компании започват да произвеждат оборудване за сектора - бунгала, куполни къщи и други съоръжения за глемпинг туризъм.

"Вече има инвеститори както в изграждането на такива обекти, така и в производството на оборудване за тях", отбеляза Крумов.

По думите му по-голямата част от инвеститорите засега са българи. Те търсят начин да развият свои имоти и терени чрез туристически проекти, при които първоначалната инвестиция е по-ниска в сравнение с хотелското строителство.

Правилата трябва да започнат да работят реално

Сред основните предизвикателства пред къмпинг и глемпинг туризма Крумов посочи ефективното прилагане на новите правила.

Според него през тази година общините ще могат основно да издават предписания при нарушения, а от следващата ще получат възможност и да налагат санкции.

"Тогава реално ще видим наредбата в действие и съм убеден, че тя ще доведе до повече приходи от този вид туризъм", заяви той.

Дигиталните платформи правят сектора по-видим

Като създател на първата българска платформа, специализирана в къмпинг и глемпинг туризма, Валентин Крумов вижда сериозна роля на дигиталните технологии за развитието на алтернативния туризъм.

Платформата е създадена с идеята да популяризира българските къмпинг и глемпинг дестинации както сред местните потребители, така и сред чуждестранните туристи.

"Искаме да покажем прекрасните места, които България предлага - както в планините, така и по морето. Целта е туристите да могат лесно да откриват и резервират подобни преживявания чрез специализирана платформа, насочена изцяло към къмпинг и глемпинг туризма", каза Крумов.

Той подчерта, че проектът се различава от големите платформи за настаняване, защото е насочен само към този сегмент.

"Не предлагаме хотелски стаи и апартаменти. Концентрирали сме се единствено върху къмпинги и глемпинг локации. Нашата цел е чрез нови технологии и изкуствен интелект да улесняваме потребителите и само с няколко клика да им предлагаме най-подходящите варианти за почивка", обясни председателят на Българската глемпинг асоциация.

Според него дигитализацията ще става все по-важна за сектора, особено ако България иска да привлича повече чуждестранни туристи към подобни дестинации.

Минерални извори, природа и по-висока категория

Крумов смята, че страната има потенциал да се наложи като разпознаваема дестинация за глемпинг туризъм. По думите му нови обекти в райони като Велинград и Хисаря вече предлагат качество, което може да се сравнява с европейските стандарти.

"Имаме огромно богатство в лицето на минералните извори. Част от новите глемпинги вече са на много високо ниво и могат успешно да конкурират европейските обекти", каза той.

Според него следваща стъпка може да бъде въвеждането на по-висока категория за този тип места за настаняване. "В много европейски държави къмпингите и глемпингите се категоризират до пет звезди. В България в момента категорията е до три звезди и може да се помисли за промяна в тази посока", смята Крумов.

Той отчете и положителни сигнали за туристическия сезон.

"По статистика през януари приходите от нощувки са достигнали около 69 милиона евро, което е със 17% повече спрямо същия период на миналата година. Очакваме 2026 г. да бъде още по-силна за туризма", заяви председателят на Българската глемпинг асоциация.