Хвърляте ли боклук по земята, ако никой не гледа?

Интегритет

Интегритетът определя това, което правим, когато никой не гледа. Той е концепция за последователност от действия, ценности, методи, принципи, очаквания и резултати. Интегритетът е противоположен на лицемерието.

Като неприкосновеност на личността, интегритетът се отнася до поведението и това, което стои зад това поведение. Той е вътрешно чувство за пълнота, произтичащо от качества като честност и последователност на характера. Доколко човек притежава това качество се съди по съответствието между дела и заявени принципи.

Ролята на огледалните неврони

Огледалният неврон е неврон, който се активира, както когато едно животно предприема дадено действие, така и когато наблюдава същото действие, извършено от друг. По този начин невронът "отразява" поведението на другия, сякаш наблюдателят сам действа.

Тези неврони ни дават обяснение, когато действаме неочаквано в дадена ситуация. Огледалните неврони се активират и това ни кара да действаме спрямо това, което сме видели, че е правилното спрямо ситуацията. Или с други думи, виждаме, че някой прави нещо и го правим неволно по същия начин. Този процес е различен от простата имитация, защото се случва несъзнателно.

Огледалните неврони могат да бъдат неправилно изградени, ако наблюдаваме неправилни действия, докато сме деца, от страна на по-възрастните. Ако видим родителите ни например да си изхвърлят фасът на земята ще си изградим представа, че това е нормално поведение и ще предприемем подобно действие, ако дойде момент, в който и самите ние пушим. Много е важно родителите да обръщат внимание на това, защото веднъж изграден лош навик или лоша реакция, трудно би се променила в бъдеще.

Много хора говорят едно, а правят друго

Интегритетът в обществото се отнася до честността и моралните ценности на хората, способността за самоконтрол на собствените емоции и импулси до такава степен, че да не надделяват над разума, както и способността да се запази цялостта, както на личното достойнство, така и достойнството на другите.

Интегритетът поддържа тежестта на думата ви. Той е вътрешният компас и рулят, които ви насочват към мястото, на което сте уверени, че трябва да отидете, дори когато всичко около вас ви дърпа в различна посока. Някои хора смятат, че репутацията е същото като интегритета, но са две различни понятия. Репутацията ви, де факто, е общественото възприятие за вашия интегритет. Тъй като тя произлиза от оценката и мнението на другите, може да е не винаги такава, каквато ни се иска да е. В крайна сметка излиза, че вашата репутация се определя от другите, но само вие определяте вашия интегритет.

Как става това?

Едно просто обяснение може да се даде от теорията на Фройд.

Според модела на Фройд, психиката има три части - "То", Егото и Суперегото (или То-Аз-Свръхаз). Индивидът взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили. Много психоаналитици използват теоретичния конструкт, наречен Его (Аз), за да обяснят как това е станало чрез различни его функции. Привържениците на его психологията се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на егото, неговото справяне с либидалните и агресивните импулси и адаптацията му към реалността.

Добър пример за значението на този модел е, когато казвате нещо като: "От една страна се чувствам като Х, но от друга се тревожа за Y." или с други думи: "Част от мен иска да го направи, но друга част от мен се страхува".

Различните части на психиката възприемат в различен контекст. Може лесно да забележите, че действате по различен начин с различни хора и в различни ситуации.

Може умишлено да си тръскате цигарата или да изхвърлите опаковката от вафлата си на земята, когато никой не гледа, заради вашето супер его или чисто и просто, за да изпитате удоволствие и удовлетворение от нарушението, което сте извършили.

Излиза, че действаме по различен начин, когато никой не гледа, защото често сме повлияни от един от тези три аспекта на психиката. Когато сме сред хора най-често разчитаме и действаме според това, което ни казва суперегото ни, а когато сме сами, най-често разчитаме и действаме според нашето "то" - несъзнателното желание да се чувстваме щастливи и доволни.

И така, какво е важно? Да действаме с достойнство, когато никой не гледа - това е самоуважение, това е почтеност, това е еволюцията - да не бъдем жадни за внимание, когато правим прости и елементарни неща. Идеята е да се научим да действаме във всяка ситуация така, сякаш някой наблюдава всяко едно наше действие.