Крим: Перлата в короната на Путин, но без полуострова той ще загуби войната

Крим отдавна е бижуто в короната на Путин и най-видимият символ на амбицията му да възстанови руската мощ след разпадането на Съветския съюз. Загубата на влияние върху бившите съветски територии и в много случаи тяхното обвързване със Запада остава постоянно оплакване за бившия офицер от КГБ.

И все пак кампанията, която той започна, за да обърне тази тенденция, сега изглежда все по-неустойчива. Позицията на Путин изглежда по-уязвима от всякога от началото на инвазията, а признаците на упадък стават невъзможни за игнориране, пише The Telegraph.

Натискът вече не е ограничен само до бойното поле. В Москва украинските дронове и ракети демонстрират способност да удрят дълбоко в Русия с нарастваща редовност, разкривайки слабости в противовъздушната отбрана на Кремъл. Междувременно в Крим някога процъфтяваща черноморска дестинация за почивка, сега е пълна с жители и туристи, които искат да напуснат. Това, което беше представено като най-голямата стратегическа награда на Русия, започва да прилича на пасив.

Извънредното положение

Обявяването на извънредно положение в Крим беше значителен политически и военен удар за Путин. За първи път руските власти публично признаха сериозността на ситуацията на полуострова. Мерки, които представляват форма на военно положение, подчертават мащаба на предизвикателството, пред което е изправен Кремъл там.

Съобщенията за недостиг на гориво, прекъсвания на електрозахранването и нарастваща загриженост на гражданското население рисуват картина на регион под напрежение. Севастопол, някога горд дом на руския Черноморски флот, видя оттеглянето на флота му след многократни украински удари. 

Дългите опашки по маршрутите извън Крим предполагат, че много жители вече не смятат полуострова за безопасно място за пребиваване. Доставките на основни стоки, като гориво за превозни средства, сега са прекъсващи поради украински удари с дронове по "сухопутния мост“ през Донецк и Луганск.
Крим някога беше представян от Кремъл като голямата история на успеха на стратегическата визия на Путин.

Днес той рискува да се превърне в най-ясния индикатор досега, че неговата така наречена Специална военна операция се проваля. Когато Русия незаконно анексира Крим през 2014 г., западните правителства реагираха с ограничена решителност. Много европейски държави продължиха да намаляват военните си способности, докато се наслаждаваха на предимствата на мирния дивидент след Студената война.

На Запада му липсва воля

Путин беше допълнително окуражен, когато Обединеното кралство, отчасти благодарение на Ед Милибанд, осуети плановете на Обединеното кралство и САЩ за унищожаване на химическия арсенал на президента Асад, след като той уби 1500 от собствените си граждани със смъртоносния нервнопаралитичен агент зарин. Путин заключи, че на Запада му липсват както воля, така и средства да оспори амбициите му.

Това възприятие беше подсилено от поредица от геополитически кризи, в които западното възпиране изглеждаше слабо или непоследователно. По времето, когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., Путин сякаш очакваше още един приглушен отговор. Вместо това Украйна се съпротивляваше с изключителна решителност, подкрепена от западната военна помощ, която коренно промени хода на конфликта.

От военна гледна точка Крим остава критично важен. Руските сили разчитат в голяма степен на полуострова като логистичен център за снабдяване на войските, действащи в Южна Украйна, и като западна котва за линията на конфликта.

Тъй като украинските удари прекъснаха маршрутите през окупираната територия, Крим и Керченският мост станаха още по-важни като начин за снабдяване на руските сили на Днепър. Ако Украйна може да продължи да влошава способността на Русия да използва полуострова като сигурна база, последиците за руските военни операции биха могли да бъдат дълбоки.

Следователно стратегическата картина за Путин се влошава. Той изглежда неспособен да защити напълно нито Москва, нито Крим, две места с огромно политическо и символично значение. Западни служители по сигурността предполагат, че позицията му сега може да е по-крехка от всякога след бунта на Вагнер. Дали тази уязвимост ще се превърне в смислена политическа промяна, остава несигурно, но несъмнено увеличава натиска върху Кремъл да търси изход от все по-скъпоструващ конфликт.

За Европа и нейните съюзници това може да представлява рядка стратегическа възможност. Украйна демонстрира забележителни иновации на съвременното бойно поле, съчетавайки технологии, адаптивност и решителност да компенсира числените предимства на Русия. Урокът за западните военни е ясен: Украйна не просто се защитава, тя прекроява съвременния начин на водене на война в реално време.

Кой ще наследи Путин?

Тези, които са загрижени за това кой евентуално би могъл да наследи Путин, трябва да помнят, че е трудно да си представим лидер, по-ангажиран с тази война от човека, който я е започнал. Русия е понесла огромни загуби в личен състав и техника. Всяко бъдещо ръководство ще наследи отслабена армия, обтегната икономика и население, все по-засегнато от последиците от продължителния конфликт.

Следователно стратегическата среда, пред която е изправен наследникът на Путин, вероятно ще бъде много различна от тази, която той наследи.

Крим някога беше символ на възхода на Путин, но сега може да се превърне в символ на неговия упадък.