Много хора се редят на опашки за помощи. Снимка: Reuters

12345

Саботаж, лошо управление и дори сатанистко участие подозират венецуелците като причини за кризата с електричеството, заради която втори път в рамките на месец страната остава без ток.

Във втория най-голям град, Маракайбо, кризата предизвика метежи, които полицията е неспособна да овладее.

Някои сравняват последиците от кризата с електричеството върху Макарайбо с природно бедствие. Други пък подозират Сатанинска интервенция.

"El demonio", казва Бети Мендез, която държи магазин в града, по повод безредиците, настъпили при предишната криза с тока.

Повечето обаче описват хаоса в психологически аспект: Колективен срив, който шокира града и показва евентуалното бъдеще на Венецуела, която отива все повече към икономически, политически и социален колапс.

"Ужас, страх, отчаяние", казва Мария Вилялобос, 35-годишна журналистка пред Guardian. Тя плаче, спомняйки си трите дни, които много хора тук наричат "la locura" - лудостта.

"Мислех си, че е началото на гражданска война", казва Мария.

Нейният съпруг, Луис Гонзалес, кима в съгласие. Двамата си спомнят, че наблюдявали стотици метежници, някои с брадви, чукове, мачете и дори пистолети, да се нанасят в съседни складове, магазини и църква. След това идвало ред на разрушаването и кражбите.

"Изглеждаше сякаш са обладани", споменава 39-годишният шофьор.

Лудостта на Макарайбо започва в нощта на 10 март - три дни след като кризата с електричеството потопи нацията в мрак. Истинското начало обаче е трудно да се определи, защото до нощта на 10 март водят годините икономическо и политическо занемаряване.

1,6 млн. жители на Макарайбо, "нефтената столица", някога описвана като Хюстън на Латинска Америка, започват да се оплакват от недостиг на вода, ток и гориво и влошаващ се обществен транспорт много преди кризата във Венецуела да се задълбочи през 2016 г.

"Има общности тук, които са прекарали дни, седмици или дори месеци без вода", обяснява Хуан Пабло Гуанипа, местен опозиционен лидер. "Това е разбит град", казва той.

Протестите, точно както и спирането на тока, са ежедневни събития за маракайбовци. Само за час и половина кореспонденти на Guardian се натъкват на жители на централен квартал, които са блокирали пътна артерия в града с гуми, тухли и дъски и протестират заради липсата на вода.

"Сякаш живеем в постоянна война. Всеки ден е борба", оплаква се  31-годишната Еления Барера.

Когато на 7 март светлините угасват, битката става още по-тежка. За 6-дневната криза  президентът Николас Мадуро обвинява "терористичен саботаж", но повечето хора винят горски пожар, който е засегнал основна част от електропреносната мрежа на Венецуела. Всичко това доведе до вътрешнополитическа драма и международен скандал: Една от най-големите производителки на енергия в света е неспособна да осигури захранване на хората си.

В понеделник Венецуела претърпя нов срив в доставките на електричество, които засягат поне 16 щата. Властите обвиняват опозицията и техните "империалистически шефове" във Вашингтон.

Когато първото спиране на тока удря столицата Каракас по-рано този месец, богатите потърсиха убежище в луксозни хотели, които все още се наслаждават на светлина. По-бедните бяха принудени да събират вода от потоци или токсични реки.

Последиците се усетиха най-тежко в Маракайбо, където липсата на електричество, информационното затъмнение и полицейски интервенции предизвикаха безредици, които властите сякаш не можеха или не искаха да овладеят. Стотици магазини бяха ограбени или дори подпалени, а жителите останаха в жежките си, тъмни домове, чакайки обяснение за случващото се с дни.

"Котлето завираше, а после експлодира", казва Хуан Карлос Коч, мениджър на търговски център, в който 106 от 270 магазина са били разбити.

Още по-тежко е било в хотел "Северен бриз", 5-етажна сграда, буквално унищожена от тълпа от около 100 човека.

Дори керамичната украза азулежу, изобразяваща Девата от Кармен, не е била пожалена, когато тълпата се втурва към хотела на 12 март.

"Цунами", промълвява търговския мениджър Симарей Кардозо, докато стои пред потрошената рецепция, а около нея ксерокопия на личните документи на гостите са разхвърляни по пода. Изтръгнати са дори контактите от стените, изнесени са душовете и тоалетните от 120-те бани в хотела.

Мениджърът на ресторант Маргелис Ромеро казва, че се страхува от това икономическият срив на Венецуела да не доведе до морален такъв. Според нея обикновените хора ще бъдат настроени един срещу друг, вкопчени в дарвинистка битка за оцеляване.

"Смятам, че е социална травма. Те ни нараниха толкова много, че започнахме да се обръщаме един срещу друг", казва тя.

Тя се чуди дали няма да види и себе си сред метежниците някой ден, ако скоро кризата в страната не намери решение.

"Как ще оцелявам? И аз ли ще трябва да крада? Имам и деца за изхранване, какво ще стане, когато не мога?", пита се Ромеро.

Друг служител на хотела смята, че това не са метежници. За него те са терористи.

Местни политици и предприемачи смятат, че много от подпалвачите и крадците са всъщност от организираните престъпни групи, които са се възползвали от размириците.

Много други обаче са били обикновени граждани, спазващи законите - майки и бащи, които казват, че са излезли на улицата в търсене на основни храни, защото в информационното затъмнение не са знаели кога ще има отново ток и кога ще нахранят децата си.

Макарайбо отново е без ток и Мария Корина Мачадо, опозиционен лидер, се събира с граждани на външно игрище за баскетбол.

"Буквално преживяваме най-мрачния си час. Но това също така са и най-светлите ни дни", казва тя пред стотиците събрали се, някои от които държат плакати с лика на Мадуро и надпис "Издирва се!".

"Хвърлиха всичко срещу нас. Но ние все още устояваме", казва тя. Докато говори, светлините отново угасват и протестиращите потъват в мрака. Както и останалата част от града.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase