Кой е по-добър – Бетовен, Рембранд или изкуственият интелект?

Чували ли сте за Едмънд Белами? Може би не. Миналата година художникът продаде своя картина за 432 000 долара. Навярно ще си кажете, че това са много пари за творба на човек, чието име никога не сте чували. Но Белами не е човек... той е алгоритъм и е създал своята "картина“ след като прецизно е бил обучаван с 15 хил. творби между 14-ти и 20-ти век.

И честно казано, на компютъра му липсва известна доза талант.

След продажбата, организирана от аукционната къща "Кристи“, се появиха много въпроси. Може ли един алгоритъм, на който му липсват човешки емоции, да е наистина креативен? А портретът създаден от него може ли да се нарече изкуство? Всъщност, от значение ли е всичко това, ако хората са готови да платят за него?

Но, може би, най-важният от всички въпроси е, какво ще стане, когато изкуственият интелект надмине човешкия интелект? Какво ще стане с артистите?

Алгоритми вече стоят не само зад картина, но и зад поеми, романи и музика. Но не говорим ли в повечето случаи за добра имитация, вместо за създаване на уникално съдържание? Според невролога Роми Лоренз, зависи от това, какво определяме като креативност.

Ако да си креативен означава да достигнеш до съвсем ново решение на поставен въпрос, то изкуственият интелект вече ни е надминал в това. През 2017 година, един от алгоритмите на DeepMind успя да победи най-добрият играч на Go (древна и много сложна китайска игра), след като само за дни бе успял да измисли нови ходове и стратегии.

"От Google биха казали, че това е креативност, защото то е достигнало до нови решения за разрешаване на проблема“, казва Лоренз. Но изкуството е много повече от просто... разрешаване на проблеми.

Игрите, особено онези, които са във виртуалното пространство, са перфектното място, където изкуственият интелект може да развие напълно своята креативност в разрешаването на проблеми. Но ако накара алгоритъма да създаде изкуство без никаква човешка намеса, то резултатът е меко казано скучен.

“Нека погледнем играта No Man's Sky – чрез нея можеш да посетиш повече места с различна флора и фауна, отколкото ще видиш през целия си живот. Да, тя е технически шедьовър, но всъщност е доста скучна за игра, казва професорът по компютърни науки Джулиян Тогелиус. - Алгоритмите са страхотни. Наистина, те могат да правят повече и повече, но винаги ще има нещо, което ние хората ще искаме да добавим. Силата на чувствителността и интенционалността на човешкия мозък – това е най-трудно за пресъздаване от изкуствения интелект.“

Според доктор Лоренз креативността се различава напълно от разрешаването на проблеми, а това изисква промяна на преспективата – нещо, на което машините не са способни.

"Артистичността значи да превърнеш една интроспективна мисъл в медия, било то скулптура или музика. Да вземеш една абстрактна форма и да я превърнеш в нещо конкретно. - казва Лоренз. - Но изкуственият интелект няма вътрешен свят, а и няма нужда да създава свои страхове и желания.“

Резултатът е доста по-различен и приятен, когато хората работят заедно с машините, а не оставят изкуственият интелект да поеме пълен контрол.

Лекторът по музика в университета в Съсекс д-р Алис Елдридж смята, че трябва да третираме ИИ като "просто друг инструмент, който човечеството проектира, като колелото или двигателя с вътрешно горене."

Тя създава чело, което комбинира в себе си акустичен, електричен и адаптиращ се алгоритъм, който го кара да резонира със себе си или по-точно – да свири само.

"За да накараш класическото чело да оживее ти трябва лък, но това чело вече „пее“ само, а твоята работа е само да оформиш тази музика – по-скоро е като танц, отколкото контролиране на инструмента по традиционния начин“, казва Елдридж.

А според някои експерти, изкуственият интелект ще доведе до „по-красиво изкуство и нов вид артисти“. Сред тях е Мик Гриърсън – специалист в компютърния институт в Лондон.

През 2016 година, скандинавската банда Sigur Rós използва алгоритъм за да създаде непрестанно прогресираща версия на една от своите песни в продължение на 24 часа. Индивидуални музикални елементи „хранят“ софтуера, за да направят така, че песента, подобно на изпълнение на живо, да звучи различно всеки път.

Композиторът Брайън Ено, който работи с Дейвид Бауи и Coldplay, е голям почитател на използването на алгоритми за създаване на музика, която непрестанно се променя. А професор Гриърсън, който пък създава заедно с Massive Attack алгоритъм, преработващ техния албум Mezzanine в чест на 20-тата им годишнина. Музиката на групата ще "нахрани“ изкуственият интелект, който се самообучава и ще създава звук  според движенията на хората в музея, в който ще бъзе поставен. Но според него, макар да изглежда все едно изкуственият интелект е заплаха за работата на артистите, машините никога няма да са близо до задминаването на човешката креативност.

"Технологията никога няма да е достатъчно добра, за да създаде по-добра култура от човека, който сам е създал своята“, казва той.