Ще бъде ли 2021-а по-добра от 2020 г. или новата година вече е трагедия?

В полунощ в навечерието на Нова година Стефания Джардони отвори бутилка просеко и се сбогува с 2020 - годината, в която беше хоспитализирана за месеци с коронавирус и загуби работата си. Докато римското небе се изпълваше с фойерверки, тя не си пожела нищо- "защото последния път, когато направихме своите пожелания, получихме тази проклета пандемия".

2021 г. все пак ще й донесе още лоши новини. Тя не може да получи лекарска консултация за болки в ставите, защото болниците отново са пълни с пациенти с COVID. Локдаунът и липсата на работа принудиха сина й да затвори завинаги магазина си. Банкови служители дойдоха да търсят неплатени заеми.

"Новата година вече е трагедия", категорична е тя пред The New York Times.

Хората по света отброяваха дните, часовете, минутите и секундите до края на 2020 г. с удоволствие, обвързвайки надеждите си с идеята, че Нова година ще донесе ваксини и живот, който поне малко напомня за нормалността. Но коронавирусът не се трогва от смяната на календара и продължава да прави това, в което е добър: да се разпространява, убива и да сее мъка.

Лошите новини се появиха още в самото начало на 2021 г. Оказа се, че има нов вариант на вируса, който се разпространява по-лесно и вкара Великобритания в отчаян локдаун. Новият щам сякаш подсказа на света, че може да предстоят по-тежки времена. Повече от всякога надеждата се уповава на въвеждането на ваксини, ала доставките им са бавни, а дозите - недостигат.

Но не само осъзнаването, че ваксините не са мигновена панацея, е толкова силен удар за оптимизма на обществото,  това е, че животът все още е повреден навсякъде.

Митниците са нарушени и основни моменти от живота са пропуснати. Политическата поляризация се развихри и направи идеологически банер "всичко или нищо" от нещо толкова просто като хирургическа маска. Съвременните предположения за живот в ерата след чума са разрушени. Делничните и почивните дни, почивните дни и болничните дни се сливат напълно. Случайността на смъртта, която някога изглеждаше изхвърлена във военните зони, сега е навсякъде.

Новата година не изглежда или не се чувства толкова по-различна от 2020 г.

"Нормално е да се разстроиш и да се почувстваш потиснат в тази ситуация", казва Джо Уикс, британски фитнес инструктор, чиито онлайн сесии през миналата година събраха милиони гледания, след като се разплака в последния си видеоклип, в който реагира на новите ограничения на Англия. Той говори за важността на поддържането на физическо и психическо здраве пред отчаянието. "И е добре да не бъдеш този наистина силен човек през цялото време. Най-важното е да разговаряте с хората, да общувате."

Известният английски девиз "Запазете спокойствие и продължете" сега изглежда много старомоден. Тъй като новият вариант на коронавирус изпраща кривата на инфекцията в страната рязко към небето, правителството възнамерява да запази блокирането до средата на февруари, когато най-уязвимите жители на страната, включително всички на възраст над 70 години, се ваксинират. Това ще изисква около два милиона ваксинации седмично, което е огромно увеличение спрямо текущия темп.

Европа е още по-назад. В Германия, където правителството беше готово да удължи мерките до януари, близо 265 000 души получиха първата доза от ваксината. Тези цифри са още по-ниски във Франция, където само около 500 души са получили ваксината през предходната седмица.

Пандемията изопачи представите за национална идентичност, истина и самото време, но също така създаде и споделена уязвимост. Хората са запечатани един с друг в маските си, в стаите си, в препълнените или празни домакинства, в "Продължете да гледате" на своите акаунти в Netflix, в поляризираната си политика, в болничните си легла и екраните за видео чат. Изглежда целият свят е сам, откъснат от реалността преди COVID-19 за това как трябва да изглежда животът.

"Беше трудно", каза Фабрицио Топи, собственик на кафене в Рим, който се бори да свърже двата края. "Но е така по целия свят."

Това търсене на единство само по себе си е нещо. Вземайки уроци от реакциите при природни бедствия, благотворителните групи и защитниците на психичното здраве подчертаха значението на поддържането на връзка и насърчаването на общности, които признават, че много хора са в подобна ситуация. Други търсят в себе си устойчивост и дори подобрение, за да победят унинието.

Но почти година след началото на кризата, след като, подобно на всяка нова година, шумовете изчезнат, разговорите за обща крехкост и самоактуализация могат да се почувстват като подсвирване в тъмното. За мнозина настъпва отчаяние.

"Ние сме на път", казва Луис Мигел Мелче, 42-годишен, мениджър на рок и поп групи в Мексико Сити. Мексико Сити, световна столица за храна, литература и изкуства, утихна. "Все едно всичко е мъртво", каза той.

Обикновено Мелче се радва на печалбите от натоварения сезон през януари, но сега ситуацията е различна - "няма нищо планирано". Той е у дома, безработен, прибира спестяванията си и се чуди кога и дали нещата ще се възстановят.

"Това е несигурност, притеснение", каза Мелче. "Нямам чувство за мотивация, че е Нова година и че нещата ще се подобрят."

Дори и държавите, които будеха възхищение заради отговора си на пандемията, се спънаха в дните преди Нова година.

Южна Корея, с почти цялостно проследяване на контакти и ефективни карантини, сякаш беше избегнала напастта. Но през Коледната седмица инфекциите скочиха до най-голямото ежедневно нарастване досега, а тази седмица властите въведоха национална забрана за частни събирания на повече от четирима души.

Китай постигна успех в премахването на вируса, като наскоро бе съобщено за по-малко от 50 нови ежедневни случая. Това се случва в момент, когато в САЩ се регистрират над 200 000 нови случая и 2000 смъртни случая на ден .

Въпреки че през последните седмици в Китай се появиха разпръснати случаи на COVID-19, включително и в Пекин, които донесоха нови ограничения и предупреждения срещу масови събирания, жителите посрещнаха 2021 г. със смесица от надежда и загриженост.

"Най-дълбокото ми желание е, че всички можем да свалим маските си и да живеем нормален живот", казва Пан Ли, застрахователен агент в североизточния град Далиан, където се появи малко огнище.

Пан Ли се бори със собствените си проблеми. Тя и съпругът й се опитваха да спестят пари в условията на икономически спад, сбогуваха се с всякакви надежди за пътуване и започнаха да обучават вкъщи 5-годишната си дъщеря, чиято предучилищна затвори врати. "Надявам се това да свърши скоро", каза тя. "Новата година се нуждае от нов образ."

В Япония задаващото се извънредно положение за Токио смразява дългогодишни надежди.

Елън Ричардс, която е полуяпонка и полуамериканка, се надявала да посрещне новата година, като отпразнува 20-ия си рожден ден, официалната възраст за пълнолетие в Япония, облечена в сложно кимоно и да посети светиня за Деня на настъпването на възрастта. Тя искала да се почувства повече част от японската култура и да угоди на своите баби и дядовци от Япония. Баба й, пенсионирана шивачка с деменция, би й помогнала да се облече. "Най-накрая беше моят момент да почувствам малко повече част от обществото", каза тя.

Вместо това местният офис на Ричардс в централния Токио - заедно с повече от дузина в града - отмени публичната си церемония. Тя не си направи труда да вземе кимоно. Планирала да махне на баба и дядо си от алеята пред дома им, както винаги, но вече като възрастна.

В Индия Мохамад Шамим, който контролира най-старото и най-голямо мюсюлманско гробище в Ню Делхи, показа как парцелът, посветен на 850 жертви на COVID-19, е нараснал от един декар на пет и половина. Той е погребал четири нови жертви от Нова година, но е оптимист, че скоро ще бъде ваксиниран с една от ваксините, които индийското правителство наскоро разреши за спешна употреба.

"Ние сме на по-добро място", казва Шамим.

В глобализираното търсене на ваксини потенциалните надежди на Шамим се забавят другаде. Индия, подобно на Южна Африка, е производител на ваксини за много от по-слабо развитите държави в света чрез Covax - инициатива на Световната здравна организация, създадена да осигури равен достъп до ваксините срещу COVID-19. Богатите държави обаче вече са изкупили първите милиони дози за Южна Африка и южноафриканците трябва да изчакат още.

Индия, решена да поеме по различен път, обяви в неделя, че няма да изнася около един милиард дози от ваксината за коронавирус на Оксфордския университет и АстраЗенека в продължение на няколко месеца, докато нейните собствени уязвими популации не бъдат имунизирани.

Вирусът се е заровил в живота на хората, изкопавайки тунели на самота, които могат да изглежда безкрайни дори на места, които са се справили сравнително добре с епидемията.

В Мелбърн Лий Лий, 73-годишна американска пенсионерка, и нейният австралийски съпруг се примириха с предпазните мерки за самоизолация през февруари и казаха на близките си, че краят скоро ще дойде. Почти година по-късно госпожа Лий все още е в изолация, но съпругът й го няма. Нямаше погребение. Съболезнованията по Zoom трябваше да са достатъчни.

"Наистина бих искал да прегърна доведения си син. Той прилича толкова много на баща си", казва тя, борейки се със сълзите.