След промените в учебните програми Dnes.bg започна поредица от разговори за това какво трябва да се промени в тях реално, както и за проблемите на образованието. По темата разговаряме с Леда Аврамова, учител в ЧОУ "Питагор".
- Госпожо Аврамова, отново започва карантиниране на паралелки заради ковид и онлайн обучение на отделни места. Как гледате на тази повторна изолация, предишния път бяхте противник на идеята за толкова дълга изолация...
- И сeга бих била против. Разбира се, здравето на децата е на първо място, но такива решения трябва да се вземат много внимателно и отговорно, защото също толкова важно е и обучението на децата. Особено в началния етап на обучението, всеки ден онлайн за тях е на практика загубен – както като знания,така и като социално взаимодействие помежду им. Само при голям риск за тяхното здраве трябва да бъдат изпращани на дистанционно обучение.
- Вие преподавате английски на малки ученици, как им се отрази предишният локдаун?
- При предишният локдаун моите ученици бяха втори и трети клас и бяха преминали първоначалния етап на ограмотяване,затова някак си успяхме да наваксаме загубите, макар че имаше доста пропуски. Но особено за деца в първи клас и още повече в първия учебен срок, просто е невъзможен учебен процес онлайн – много е трудно и неефективно. При това все пак спецификата на нашето училище е такава, че родителите са отговорни и имат възможност да помагат. Докато на някои места, не са едно и две, нито децата, нито родителите са достатъчно осъзнати и разполагащи с възможности да се провежда ефективен учебен процес онлайн. Така нареченото образователно неравенство трябва да бъде взето под внимание, когато се приемат такива решения.
- МОН направи някои промени в учебните програми. Как гледате на практиката да се правят промени в програмите на „парче“?
- Промени в програмите са необходими. Но преди да се решава да се правят козметични поправки или да се прехвърля механично материал и цели тематични линии от един клас в друг, трябва да се изясни какво е целта на нашето образование. В момента нашето образование не знае какво желае да постигнат децата в края на своя образователен път. Не знаем какво искаме в 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, независимо че ги „замерваме“ и тестваме. Ученето за подготовка за национално външно оценяване и матура не е образование. Те заучават някакви неща на базата на някакв критерии за тестове и предварително зададени формати – учат как да се подготвят за тест. А това не може да бъде образование, не може да бъде смисъл и цел на образованието. Трябва да се тръгне първо оттам. И едва тогава нещата да се конкретизират в учебна програма. Мисли се „на парче“ и много формално – как това да го направим, така че да можем да ги подготвим за теста.
Оценявам, че не е никак лесно да се измислят качествени, не количествени критерии и това не може да стане бързо. Но толкова години да го нямаме и те да стават все по-неграмотни... Някой някъде по институциите трябва да си постави това като основен приоритет. Естествено, това не са еднолични решения, това са консенсусни неща, които трябва да бъдат обмисляни, включително от хората в системата – учителите трябва да участват в процеса на вземане на тези решения. Но това трябва да бъде и голямо решение на цялото ни общество, защото всички заинтересовани трябва да имат яснота за обща цел и да участват в процеса на вземането на тези решения. Не можем да разчитаме, че ако преместим едно произведение, примерно от десети в осми клас, ще решим проблемите. Промяната трябва да е по-глобална.
В момента липсва смисъл. И самите деца не виждат смисъл. Предлагат им се някакви парченца информация, които нямат връзка с предишните. В предишни години съм преподавала българских език на трети клас и за самата мен бе абсолютно неразбираемо защо е нужно да се преподава граматиката отделно от литературното произведение. Ние преподаваме някаква абстрактна грамитика и в отделни часове преподаваме произведенията, вместо същата тази граматика да се изучава от децата на базата на текста, с който работим чисто смислово. За децата се получава някакво накъсване и пълна липса на логика, питат „За какво ми е нужно?“ Трябва да се търси смисъл и логика тези парчета знания, които в момента предлага българското училище, да бъдат подредени така, че да дават на децата смисъл и контекст защо се учи това. Както и идея къде може да се ползва. Така на базата на своето асоциативно мислене те ще могат да запомнят тези неща. Иначе ги учат за тест и след това те изчезват от главите им.
- Вие сте човек, който рязко смени кариерата – от журналистика към преподаване в училище. На какво Ви научиха Вашите ученици?
- Научиха ме, че човек трябва да бъде искрен и чист в отношенията си, защото те са такива. Заради самата работа с тях, която налага винаги да си във форма, аз самата не преставам да уча. И мисля, че това е изключително важно за всеки учител – както всяко дете е любознателно да научи нещо ново всеки ден, и за учителя е много важно да не си помисли, че знае нещо веднъж завинаги и не е нужно да се развива повече в дадена област. Детският поглед към света е много заразителен.
- Как според Вас ще промени ролята на учителя навлизането на изкуствения интелект?
- Като всяко нещо, образованието няма как да бъде засегнато от неговата поява, той става част от живота ни. И ако ние продължаваме по стария начин, ще загубим. Както стана с мобилните телефони в час – вместо те да бъдат „впрегнати в полза на образователния процес, те просто биват забранявани. Проблемът с личността на учителя и през призмата на новите технологии и на това знание, което е навсякъде и е достъпно с един клик, е много сериозен. Много трябва да се внимава какви хора влизат да преподават, защото старият модел на учителя като единствен източник на познание отдавна е в историята. В училище трябват нов хора, които да успеят така да използват новите реалности – дали технологии, дали променящите се обществени отношения, че те да бъдат в полза на обучението на децата. Това са много по-високи предизвикателства пред учителите.

Акциите на Nike се сринаха след мрачна прогноза за годината
Икономиката на еврозоната може вече да е поела по „неблагоприятния“ сценарий на ЕЦБ
България дава седем пъти по-малко от Европа за наука, а роботите не са приоритет
Британските фабрики се сблъскват с най-силния стрес във веригите за доставки от 2022 г.
"Роснефт" съобщи за "перфектна буря", изяла 73% от печалбата през 2025 г.
Димитър Зоров: Производството на мляко в България вече е нерентабилно
Дисциплинарната комисия към ВСС започна работа по казуса "Сарафов"
Депутатите атакуваха Дечев за разследването "Петрохан" и рокадите в МВР (ВИДЕО)
Кола блъсна 12-годишно момиче в София, шофьорът избяга
Паркът за мечки в Белица отваря врати: Животните се събуждат от зимен сън
Венци Стефанов е разтърсен за Боби Михайлов заради Стоичков
Роберт Левандовски с новина за бъдещето си
Греъм Потър хвали Швеция
Локо Пловдив получи 1800 билета за Ботев Пловдив
Ще играе ли Меси на Мондиал 2026?
Марк Кукурея сменя Челси с колос
Италиански козунак със стафиди
Лунна диета за април
4 зодии получават това, което искат след пълнолунието на 2 април
Балканите дефилират като едно: „Balkan Open Door“ превърна София в международна сцена за мода
Ето кои са победителите в четвъртото издание на конкурса Solve for Tomorrow на Samsung България
4 поверия за Лазарска задушница
Шофьорка пострада след удар в дърво във Варненско
Безплатни прегледи за жени във варненската АГ-болница
МВнР успокои за нотата от Иран: Не е повод за по-високи нива на притеснения
Варна: Рестарт на поръчката за нова сграда на МГ, финансиране все още няма
Форум във Варна търси решения за активизиране на младежката заетост
Иран заплаши България
Втори сателит на Starlink експлодира в орбита
Доказателство за божествен произход? Учени анализираха структурата на Библията
Розова Луна ще посрещне мисията Artemis II
Оръжие от космоса: Археолози откриха брадва с извънземен произход
Учени откриха източника на магнитните бури: Какво се случва в недрата на Слънцето
Китай представи пътна карта за 6G с търговски старт през 2030 г.