Учителят трябва да изучава предмета си непрекъснато, докато го преподава

Децата научават най-важните неща не просто от предварително зададената учебна програма, а преди всичко от отношенията, в които са потопени. Това налага средата в училище да бъде проектирана по начин, който насърчава любопитството и изгражда пълноценни връзки. Този процес обаче изисква коренна промяна в нагласите на самите преподаватели и институциите, които ги подготвят. Това каза доц. Румен Петров, преподавател в НБУ, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Според събеседника основен проблем в образователната система се крие във факта, че

на самите възрастни често не им е интересно това, което преподават.

Той даде пример с биологията, която обикновено приключва твърде рано в гимназията и се свежда до сухо представяне на материала, без да буди истински интерес у учениците. Често пъти липсата на ангажираност от страна на децата погрешно се бърка с проблеми с дисциплината, като фокусът се измества от същината на проблема.

Ако на нас не ни е интересно - живота, света, предмета, няма как на децата да им стане интересно. Ако изобщо ни е цел на децата да бъде интересно.

В миналото учителите са били пионери на модернизацията и са носили в себе си потенциала на истински изследователи, отбеляза събеседникът. Днес обаче тази страст към откривателство е изчезнала, а педагогическата общност все по-често е редуцирана до прилагане на свръхмениджърски подход.

“Учителят трябва да изучава предмета си непрекъснато, докато го преподава, и да не спира да се удивлява на света около себе си”, обясни доц. Петров.

Училището съществува в своеобразна двойност – то е едновременно абстрактна, универсална институция, подготвяща за живота, и напълно конкретно, локално място в съответния квартал. Тези две страни често влизат в остър конфликт, обясни събеседникът. Той допълни, че в гимназиите, например, универсализмът силно надделява, докато локалността се запазва предимно в началните курсове.

Въпреки че това противоречие е генеративно и може да служи за институционално развитие, на практика то бива пренебрегвано. Училището рядко участва в социалния живот на местната общност и се държи сякаш е просто „на гости“. Децата се оформят като личности предимно чрез съревнование с връстниците си, докато общуването с възрастни в училищната институция е сведено до минимум, коментира гостът.

Според него възпитателната роля се прехвърля изцяло върху семейството, а преподавателите се превръщат в анонимни регистратори на знания, което е напълно погрешна и вредна концепция.

Нуждата от радикална реформа в педагогическото образование

За да се промени тази система, е необходима смяна на поколенията и коренна реформа в начина, по който се подготвят бъдещите преподаватели. Състоянието на академичните факултети в момента е изключително тревожно. „Педагогиката често се възприема като академично знание от втора или трета ръка, лишено от градивна критика и интелектуално любопитство“, посочи гостът.

Академичната общност се кооптира с държавната администрация и преподава управленска идеология, която е удобна за институциите и държавния бюджет. Липсва съвременен доказателствен подход – завършващите студенти често не са чували дори за базови концепти като теорията на когнитивното натоварване. Поради това гостът призова за решителни действия.

Настоящите педагогически факултети трябва да бъдат подложени на своеобразна гражданска деакредитация, защото възпроизвеждат порочен модел.

Вместо тях трябва да се изгради нов тип школа. В нея университетските преподаватели трябва самите те да работят активно в класната стая, подобно на професорите по медицина, които продължават да лекуват пациенти. В заключение той изтъкна, че за да бъде учителската професия отново авторитетна, тя има нужда от силни автономни критерии за развитие и професионална отговорност.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria