AI завзема тесните специалности, вузовете се връщат към широките профили

Изкуственият интелект ще замести тясно специализирания труд. Затова университетите трябва да започнат да подготвят по-широкопрофилни специалисти, както и да наблегнат на интердисциплинарните програми.

Това бе един от изводите от международната конференция "Иновативно образование и професии на бъдещето", организирана вчера от Висшето училище по телекомуникации и пощи. Ректори, университетски преподаватели и представители на бизнеса дискутираха от различни аспекти предизвикателствата пред висшето образование, повечето от които се обединиха около нуждата от още държавна подкрепа за посрещането им, пише "Сега".

Ректорът на ВУТП проф. Миглена Темелкова разказа, че университетът през последните години е извървял дълъг път на трансформация от аналогово към дигитално и иновативно висше училище, чиито специалности в направление комуникационна и компютърна техника например са сред най-търсените сред чуждестранните студенти. "Направихме съвместни магистърски програми с други университети - като телемедицина с МУ-Плевен, софтуерно проектиране в медицината с МУ-Пловдив, комуникационни системи за организация на въздушното движение - с Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски". Увеличихме часовете за практика и създадохме интригуващ учебен процес и учебни планове, които интегрират различни умения. Задълбочихме и партньорството с бизнеса - сътрудничим си с едни от най-големите ИТ и телекомуникационни компании, чиито топ експерти преподават на нашите студенти срещу символични хонорари и чиито инвестиции при нас са около половин милион лева годишно. За сравнение за наука от бюджета получаваме около 70 хил. лв.", посочи ректорът на ВУТП проф. Миглена Темелкова.

Тя припомни, че в бюджета за 2024 г. като трансфер за висшите училища са планирани над 8 млрд. лв., което е 8,6% увеличение спрямо 2023 г., докато увеличението през 2023 спрямо 2022 г. за висшите училища е било 21%, т.е. има забавяне в ръста на парите за висше образование. "За наука за 2024 са планирани 1.75% от всички разходи за висше образование, а чл. 91, ал. 9 от закона за висше образование предвижда за присъщата научна и художествено-творческа дейност да има поне 10% от издръжката на обучение. Нямам спомен да сме имали подобен процент за наука и научно-изследователската дейност", коментира ректорът.

По думите й предстоят сериозни трансформации на пазара на труда, като се очаква близо 1 млрд. работни места да се закрият. "450 милиона младежи нямат подходящи умения, за намерят за път път работа, 2 млрд. души се нуждаят от надграждащо обучение в областта, в която работят. Световната икономика би спечелила 6.5 трилиона долара в следващите 7 г., ако държавите инвестират в обучението на кадрите си, но в момента те инвестират едва 0.5% за глобалния БВП за обучение на човешкия си ресурс", посочи проф. Темелкова, добавяйки още данни за страната ни - един от всеки трима българи има основни умения в информационните технологии срещу 56% в ЕС. "Иновации в образованието не могат да се правят без финансови ресурси. Необходимо ни е финансиране, за да въвеждаме иновативно образование и да изграждаме такива специалисти", заключи тя.

"Насочването на средства за висши училища с практико-приложна наука стои на дневен ред. Трябва да има повече средства към това, което реално индустрията търси", коментира бившият зам.-кмет на София Кристиан Кръстев. "Висшето образование е като една градина, която трябва да бъде поливана и плевена. Поливането е финансирането, не може да минем без него, т.е. не може да кажем, че ще поливаме тогава, когато даде плодове. В западните държави дават 5% от БВП за образование, а при нас този процент е 4.1 на сто", посочи и председателят на просветната комисия в парламента Красимир Вълчев. По думите му обаче е нужно и да се грижим за градината - т.е. да правим реформи и да отстраним тежките проблеми в системата, преодолявайки културата на формализма и заучаването.

Вълчев коментира, че заради мащабните трансформации в света все по-важно за студентите ще става да притежават интердисциплинарни умения, тъй като тясно специализираният труд ще бъде заместен от изкуствения интелект. "Това променя и парадигмата на професионалното и висшето образование - ако досега програмите бяха насочени към висока специализация, сега трябва да имаме по-широка основа с възможност да се надгражда. Прогнозите са, че в бъдеще сегашните ученици ще сменят не само работните си места, а и професиите си - средно по три пъти в живота. Това променя обществената задача на висшето образование, което ще трябва да дава по-широки знания. Т.е. за студентите ще е важно не просто да могат да програмират на дадена програма, а да знаят базови постановки в програмирането", коментира той.

По думите му за изкуствения интелект обаче ще е по-трудно да замести професиите, които изискват взаимодействие с хората и грижа за човека. "В този смисъл ще са нужни все по-вече хуманитарни и социално-емоционални умения. Колкото по-дигитални ставаме, все повече ще трябва да сме и хора", посочи той. Според Вълчев в бъдеще всички ученици и студенти ще бъдат дигитални ползватели, но целта е да станат дигитални създатели, като за целта трябва да учат повече и да развиват креативност и концентрация, което е умението на 21 век.

"Учебните програми, по които обучаваме студентите, трябва да имат, където е възможно, интегративен характер", посочи и зам.-министър Наталия Митева, която заместваше просветния министър проф. Галин Цоков, който не дойде на конференцията по подобие на колегата си от министерството на иновациите (министър Милена Стойчева). По думите на Митева бъдещето ще налага все повече университетите да сътрудничат помежду си за създаването на една специалност, важно също така ще е и взаимодействието между бизнеса и висшето образование за създаване на конкретни специалности. "По новата оперативна програма "Образование" ще апробираме дуалния подход във висшето образование, в момента обсъждаме конкретните изисквания за този проект", посочи тя. Въпросният проект се очаква да стартира в началото на 2024 г., като включи направления от областта на техническите и инженерни науки, както и от социалните дейности.

"Когато навремето учих съобщителна техника, тя беше аналогова, имах само един предмет цифрови системи. Но моите преподаватели ме научиха на фундаментална наука. Гъвкавостта на мисленето, адаптивността и креативността могат да дойдат освен от фундаменталната наука и от бизнес решенията", коментира Aндриана Aтанасова от Aлианц на технoлогичната индустрия.

"Висшето образование е върхът на пирамидата и е най-видимата й част, но то е и сред най-консервативните институции. Трябва внимателно да внедряваме иновациите, за да не се загуби възможността хората да получат знанията и уменията да работят с тях. Както знаете, използваме само 4% от информацията, до която имаме достъп. Въпросът е да научим студентите да използват тази информация. Иновативното образование е подходът, на изкуствения интелект трябва да гледаме като на инструмент, той е нашият скалпел, с който ще може да работим по-бързо и добре", коментира проф. Ивайло Копрев, ректор на Минногеоложкия университет.

"Финансирането е от изключителна важност, дори и за най-малката идея трябва ресурс. Но аз бих помолил държавата да преструктурираме пирамидата на образованието към основата й - да се почне още от детските градини и ясли, там да насочим усилията си - още преди 1 клас да научим децата да мислят. Това бих помолил политиците да направят още сега", коментира проф. Славчо Томов от МУ-Плевен и бивш негов ректор. По думите му ръководителите на университетите трябва да имат визия, но не от днес за утре, а дългосрочна - за това какво и как искат да постигнат, за което е нужна ежедневна работа. "Ние имаме собствени приходи, но това не е случаен плод, паднал от дървото, а плод на дългогодишни усилия и стратегия, започнала още 90те, предавала се от ръководство на ръководство и изследвана целогодишно с кампании по целия свят. Сега вече студентите ни презентират, но трябва да се работи. Трябва да искаме от държавата, но дадем и нещо от себе си", каза той.

Aндриана Aтанасова от Aлианца на технoлогичната индустрия призова държавата да насърчава по-активно на младите да избират инженерни специалности, тъй като те са по-сложни и изискват по-различни нагласа. Според нея са нужни и стимули и данъчни облекчения за фирмите, които инвестират в образование.

Проф. Темелкова призова да се помисли за затваряне на цикъла между висшето образование, практиката и бизнеса чрез създаването на съвместни търговски дружества или лаборатории, в които студентите да могат на място да упражнят това, което усвояват на теория. "Търговските дружества ще позволят на бизнеса да обучава студентите по свои проекти, а не само по нашите учебни планове, т.е. така те ще имат по-голяма мотивация да се включват в образованието. За нас също е важно да имаме собствен приходоизточник, който да ползваме, като реинвестираме в своята образователна дейност", коментира тя.

Според проф. Темелкова акредитацията на университетите, на учебните програми, вкл. и на съвместните между няколко висши училища учебни програми, трябва да бъде по-бърза, защото в момента някои процедури отнемат до 2.5 години. По думите й е нужна и нормативна регулация на съвместното издаване на дипломи между наши и чуждестранни университети, каквато в момента липсва. Закъсняваме много и с регулацията на видовете университети - професионални, образователни и изследователски, смята тя.

Екстравагантна идея предложи и Кристиан Кръстев - според него средствата, които се заделят по всеки европроект за публичност, могат да се използват доста по-ефективно. "Вместо за флаери, диплянки, папки и чанти, тези пари могат да отиват за образование", предложи той.