История за дядо Иван, но онзи дядо, от Луковит

Любовта на една внучка към дядо ѝ, описана в съкровено писмо
Обновена: 20 юни 2015 10:47 | 20 юни 2015 10:45, Златко Желев
20
История за дядо Иван, но онзи дядо, от Луковит
Дядо Иван от Луковит. Снимка: bTV

Рядко се сещаме или все отлагаме да им кажем "обичам те" и дори просто да попитаме "Как си". А те - родителите, бабите и дядовците ни, живеят за нас - децата и внуците им.

"Дори на пръв поглед той не изглежда обикновен. Моят дядо се казва Иван и през целия си 81-годишен живот е живял в малкото градче Луковит. Отраснах при него. Почти цялото ми детство премина в дядовата къща, тъй като родителите ми заминаха в чужбина. През всички тези години той беше и продължава да бъде образът, който винаги давам за пример", любов, описана в писмо, на едно 20-годишното момиче.

"Прави всичко, обаче гледай да не пречиш на хората. Обичам поздрава. Да поздравя човек. Обичам и мен да ме поздравят. Това е един начин най-елементарен за контакт с теб", казва самият дядо - Иван Даскалов пред bTV.

Най-важният урок за него в живота е трудът: "Аз го ценя много труда, той е нещо, което възпитава. Трудолюбието - това е мярката за това как си със здравето".

"В Полша бях един месец като треньор... Там видях лагера, ужаса, газовите камери, костите на деца, вагонетките, с които са ги вкарвали в пещите. Това се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. А още повече, че тук е адът, а оттатък са правили разкошни вечери и разпивки", спомня си дядо Иван.

"В Луковит всички хвалят чудната му градина. Който е опитвал от доматите от дядовата градина, казва, че по-сладки не е ял никога. И няма съмнение в това. Спомням си преди време дядо ми беше казвал, че садейки всяко стръкче в тази градина, той влага любов и така градината му отвръща със същото", пише пък момичето.

"Градината ще ми липсва, докато за мен свят светува. Даже искам и други неща да направя и ще ги направя, само да имам хъс, както сега. И се почерпвам! Да не пропусна да го кажа това. Имам си казанче, имам си плодове, правя си от двора салатки хубави, сядам си, като съм се уморил, защото ракията, като не си уморен, не е много сладка", признава той.

"Гордея се с моя дядо и искам хората да видят как на 81 години сам самичък той успява да превърне една обикновена къща в приказен дом. Истинско щастие е да прекараш дори и един ден с него", завършва писмото си гордата внучка.


20
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
10
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
zabravili sme za 4ovestinata, zastoto vseki iska da ima pove4e ot drugia i samo materialnoto se gleda. nashite sasedi naprimer taka sa se naduli. nazna4eni s vrazki, rabotjat i sled pensia, vzemat po 1000 lv i kazvat, 4e na mladite ne im se rabotelo. mrasnik, ti na 65 godini kato te gledam kak....mnogo ti se raboti. ama tolkova pari izpuskat li se, kato si klatish krakata i polu4avash.
9
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Една хубава статия.
8
1
 
13
 
! Отговори
бг преди 6 години
Човещината е морална категория,зависища преди всичко от християнските ценности и възпитание!За мен по-добри от моите баба и дядо(вече починал) няма.Те ни изгледаха(мен брат ми и сестра ми) в пенсионна възраст,защото останахме без майка от малки.Тежък беше животът им,но не се оплакваха.Само мога да благодаря на Бог,че им даде сили и живот да ни изгледат,а можеха да ни оставят в сиропиталище,но те даже е си го и помислиха въпреки трудностите и здравословнита си проблеми!
7
4
 
7
 
! Отговори
Х преди 6 години
До Х, комунизъмът не дава човещина на хората, хората дават човещина на хората.
6
7
 
16
 
! Отговори
Х преди 6 години
До Анонимен 12 Човещината беше при комунизма,а сега е направо канибализъм!
5
2
 
7
 
! Отговори
odessa преди 6 години
v dolna saksonia se smiata za nevyzpitano da se razminechs s chsovek bez da kajechs zdravei. moin.
4
3
 
13
 
! Отговори
8 преди 6 години
До АнонименА ТИ НЯМА ЛИ ДА НИ РАЗКАЖЕШ ЗА ХИЛЯДИТЕ ИЗБИТИ ПРЕДИ 9 СЕПТЕМВРИ,ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДЕЦА?! В ИМЕТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО!
3
0
 
23
 
! Отговори
Край преди 6 години
ДА е жив издрав и да се пази че в Луковид българите са потиснато малцинство
2
0
 
18
 
! Отговори
user преди 6 години
И аз се гордея с моя дядо на 92 години :)
1
1
 
30
 
! Отговори
Луд с Мотика преди 6 години
До Анонимен1Каква човещина е останала вече в хората. Всички са озверели един към друг... бил съм в Испания и Франция, там хората не се познават, но се поздравяват, ей така си казват здравей или добър ден. А тука ако поздравиш някой, те гледа накриво и си мисли че не си нормален, че нещо ти има. Особено по градовете. Виж, по селата е малко по различно,само влез в някое село и мини през центъра. Вдигни си ръката за поздрав и виж колко ръце ще се вдигнат в отговор. Живея на село и от опит го знам