Рекордьори: Всеки трети българин – страстен пушач

Всяка година в света умират над 6 милиона души от заболявания, причинени от употребата на тютюн. Към 2030 година се очаква техният брой да достигне 10 милиона и тютюнопушенето да се превърне във водеща самостоятелна причина за смърт в световен мащаб.

Това се казва в ново проучване на СЗО, в което се изследват икономическите и здравни проблеми, свързани с употребата на тютюн в света.

Според данните от анализа - в Европейския регион тютюнопушенето формира около 12% от глобалното бреме на болестите и е причина до 20 процента от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 13 и 12 на сто, пише БТА.

Данни от национално проучване на факторите на риска за здравето на нацията за периода до 2020 г. показват, че 37 на сто от възрастното население в страната пуши цигари.

Като цяло пушат по-малък брой жени - 33 процента в сравнение с мъжете - 42 процента. Почти всеки 3-ти от анкетираните е ежедневен пушач - 59 на сто от мъжете и 57 на сто от жените пушат всекидневно, се отчита в доклада на НЦОЗА (Националния център по обществено здраве и анализи).

Ежедневните пушачи у нас, които са пушили над една година, са по-често мъже - 92 процента, на възраст между 35 и 64 г. Пушачите с дълъг стаж от 26 и повече години, са около 37 процента. И при двата пола - пушещите над 20 цигари дневно - са около 2 процента. По-голямата част от жените пушат по около 10 цигари дневно, а мъжете - по около 15 цигари дневно.

Преобладаващата част от анкетираните са пропушили на 16-20 годишна възраст - 59 процента мъже и 57 процента жени. Започнали са да пушат на 10-15-годишна възраст, съответно 21 процента от мъжете и 13 процента от жените у нас.

Изследването показва, че само всеки пети пушач желае да спре цигарите - съответно 20% от жените и 22% от мъжете. Тревожен е обаче фактът, че около половината от пушачите въобще не желаят да откажат цигарите.

Никотинова зависимост се установява при 56 на сто от пушачите, които съобщават, че запалват първата цигара през първите 30 минути след събуждане от сън - 56 процента от мъжете и 49 процента от жените. Сред отказалите цигарите преобладават мъжете над 45-годишна възраст и жените между 25 и 54 г.

Проблемът с тютюнопушенето сред подрастващите продължава да е актуален, отчита още докладът. Основните данни показват тревожни факти и тенденции във връзка с подрастващото поколение у нас: над 30 на сто от българските ученици са правили опити да пушат цигари.

Относителният дял на момичетата, експериментирали с цигарите е по-висок от този на момчетата - 40 процента срещу 35 процента.

Освен това 28 на сто от момичетата и 21 на сто от момчетата са и настоящи пушачи. Тютюнопушенето е значително по-разпространено сред 15-19-годишните - 38 процента, отколкото сред тези на 10-14 г. - едва 6 процента. Сред пушачите на възраст 10-14 г. преобладават момчетата, а сред тези на 15-19 г. - момичетата.

Проучването на СЗО установява, че болестите, причинени от пушенето в САЩ, причиняват вреди за близо 422 милиарда долара като разходи за здравеопазване годишно, което представлява почти 6 процента от глобалните разходи за здравеопазване.

Общата икономическа цена на пушенето, включително и загубите от производителност, от смъртност или инвалидност - са в размер на повече от 1,4 трилиона долара на година. Според прогнозни данни, ако се запазят сегашните негативни тенденции в разпространение на тютюнопушенето, в края на 21-ви век ще има най-малко 200 милиона смъртни случая сред настоящите и бъдещи пушачи.

Изследването на СЗО отчита, че пушачите са изправени пред три пъти по-висок риск от смърт в сравнение с непушачите, което води до загуба на най-малко на едно десетилетие от живота на всеки страстен пушач. Ако страстен пушач се откаже от цигарите на 40-годишна възраст, той прибавя поне още 10 години живот, сочи анализът. Спирането на цигарите на 50-годишна възраст прибавя нови 6 години живот, а на 60-годишна възраст - нови 4 или 5 години живот.

Според анализа, употребата на тютюн спада в повечето страни с високи доходи, но нараства изключително много в страни с ниски и средни доходи. В момента над 80 процента от световните смъртните случаи от рак, диабет, сърдечни и белодробни заболявания се срещат в страните с ниски и средни доходи, и това несъответствие е вероятно да расте на базата на съществуващите модели на употребата на тютюн.