Великденът на нашето смирение, празникът не е само софри

Само няколко дни ни делят от Лазаровден и Цветница – два светли дни, които на практика поставят началото на Великденските празници и Страстната седмица. Тази година обаче Великденът няма да е като всеки друг досега. Или по-точно ще бъде такъв, какъвто вероятно трябва да бъде, а и е бил много назад в годините – дни на смирение, на страдание, болка и... накрая празник на победата на живота над смъртта.

В наши дни все повече от нас възприемат светлите празници около Възкресение като време за мързел и тежки софри с големи компании. Великден се превърна във време за яйца, козунаци, агнешки и пилешки мръвки, зелена салата и доста ракия.

А след това и в модерното обикаляне на църквите, докато си честитим през това време празника, разговаряйки или чатейки по телефона, без да обръщаме и грам внимание на църковното служение.

Не, няма нищо лошо да седнем на трапеза с най-близките си за празника. Напротив – това е най-ценното – да бъдем заедно. И когато тази година няма да може да се съберем заедно с всички наши близки заради създалата се ситуация, най-накрая ще си дадем сметка, дори за един миг, че най-важното в такъв ден не са яденето и пиенето на масата, а присъствието на хората около нея. Защото мнозина пораснали деца няма да видят за празника майките и бащите си, а те – децата и внуците си. Тъжно, но за доброто за всички така ще бъде по-добре. А и може би заради това ще излезем малко повече човеци от тази ситуация.

Многолюдните обиколки на църквите също ще почакат тази година. Модата на църква в нощта на Великден ще остане на заден план, но пък молитвите на истински вярващите и смирените ще отекнат още по-силно. Защото много малко хора ще прекрачат този Великден църковните храмове, но пък със сигурност те ще бъдат истински вярващи, а не хора, които ходят на църква само по Коледа и Великден. А който иска да послуша църковната служба, ще може да го направи и от дома си, стига да иска да я чуе и разбере...

Затова нека в следващите дни да помислим за близките си, а който е вярващ – нека се помоли. Защото този Великден ще бъде Великденът на нашето смирение - не като хора, а като човеци. Нека останем в домовете си само с нашето семейство и да не мислим само за трапези и разходки, а за човешкия живот и как да го запазим. За да отпразнуваме, както винаги става на Великден, победата на живота и доброто.

Направим ли го, вероятно в дните след светлия празник ще отпразнуваме и възкръсването на нашето общество за нов живот. Може би, поне в началото, живот с повече добрина и човещина. Въпреки трудните месеци, които предстоят.