Отбелязваме Еньовден – празникът на лечебните билки

Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина
24 юни 2024 07:48, Александър Попов
9
Отбелязваме Еньовден – празникът на лечебните билки
Снимка: БГНЕС

Днес отбелязваме Еньовден, български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници".

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


9
Още по темата: Еньовден
Още от Общество
Предлагат кандидат-шофьорите да имат право до 4 явявания на изпит за 6 м.
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
0
 
0
 
! Отговори
езичница преди 2 седмици
Празникът не съвпада, а отбелязва точно лятното слънцестоене и преди всичко е празник на Слънцето - затова са лековити и билките, и водите в този ден. Както и Коледа отбелязва зимното слънцестоене.
4
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Отдават се изцяло на този, с който се обичат!
3
2
 
3
 
! Отговори
До Анонимен преди 2 седмици
Ако искаш магьосници, одинв планината по тъмни доби до малки кладенчета, не стой в панела, там самк вещици ще намериш.
2
1
 
2
 
! Отговори
Тревичка преди 2 седмици
За да е готова продукцията за продажба през юли и август на слънчака и златните, се бере и суши в този период.
1
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
В планината идва малко по-късно!