След знакови убийства: Ще падне ли съкратеното съдебно следствие?

Намаляването на присъдата с 1/3 при тежки престъпления и съкратеното съдебно следствие за тежки престъпления отпадна като възможност от Наказателно-процесуалния кодекс. Депутатите и от ляво, и от дясно приеха промените без възражения на първо четене, внесени от БСП, Обединени патриоти и "Воля“.

В същото време обаче беше прието и предложението на ГЕРБ за промени Наказателния кодекс, където съкратеното съдебно следствие остава в сила, като редуцирането на присъдите може да е с 1/5.

Какви точно ще са окончателните промени тепърва ще стане ясно, след като бъдат обсъдени и на второ четете в пленарната зала.

До поправките в стигна след общественото недоволство заради бруталните убийства на 7-годишната Криси от село Сотиря, 24-годишната Вероника Здравкова, Виктория Маринова от Русе, чиито убийци си признаха жестоките престъпления и така намалиха присъди си, възползвайки се от съкратеното съдебно следствие.

Обединени патриоти предложиха съкратено съдебно следствие да не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда. Същата поправка внесоха и от БСП, само че социалистите настояваха да се запази възможността за провеждане на съкратен процес при някои обстоятелства.

Макар че подкрепиха поправките в НПК от ГЕРБ предупредиха, че ако падне съкратеното съдебно следствие делата ще се точат години, а убийците ще са на свобода.

Така че на първо четете бяха приети и внесените от мнозинството изменения в Наказателния кодекс от ГЕРБ.

С тях съкратеното следствие се запазва, но съдът вече няма да е длъжен да прилага по-лека присъда.

Промените в "чл. 58 а“ от НК регламентират, че когато умишлено са нанесени телесна повреда, убийство, блудство и изнасилване, при признаване на вина и по преценка на съдебния състав, да може да се намалява определеното наказание „лишаване от свобода“ с 1/5, а не с 1/3, както досега.

Освен това мнението на прокуратурата също ще се зачита.

Според Анна Александрова от ГЕРБ, която оглавява правната комисия в НС, законотворците дължат на обществото по-силно чувство за справедливост.

"Дискусията за въвеждането на съкратеното съдебно следствие започна още през 2006 г, защото делата продължаваха с години, затворите бяха препълнени и се наложи прекратяването на 200 000 дела поради изтекла давност и съответно извършителите бяха пуснати на свобода“, коментира тя.

Александрова даде като пример тройният убиец от столичния квартал "Гео Милев“, делото срещу което продължи 16 години.

В крайна сметка убиецът получи присъда от 16 години затвор.

Жестокото престъпление беше извършено от 18-годишния по това време Димитър Кънчев през 1997 година. Първоначално той прави самопризнания и описва детайлно как е застрелял баща си и мащехата си и е прерязал гърлото на 4-годишното си братче.

По-късно променя драстично показанията си и делото започва да се точи.

"Справедливо ли е това“, риторично попита Александрова. Според нея, ако бъде премахнат съкратеният процес, делата отново ще се проточват с години.

Червената шефка Корнелия Нинова обаче отсече, че трябва да се отчете мнението на близките на пострадалите, които искат максимални присъди за убийците и изнасилвачите.

"Обида към тези хора е да твърдите, че някои ги разкарва насила. Какво е това да се подиграва с мъката на тези хора“, скочи тя на правосъдния министър Данаил Кирилов, който обвини социалистите, че са завели хората от Сотиря, които миналата седмица дойдоха на протест пред парламента, на заседанието на правната комисия, на която се обсъждаха промените в НПК и НК. "Ако търсим ефективно правно решение, трябва да премахнем политическото състезание", призова пък Кирилов.