Формулата на Украйна за мир: По-малко преговори, повече оръжия

Докато Русия отхвърля дипломатическите усилия на президента Тръмп, украинският президент Володимир Зеленски планира да посети отново Белия дом, този път с цел да поиска ракети.

В продължение на месеци Киев се мъчеше с мирни преговори с Москва, в които никога не е вярвал, че ще дадат резултат. Все пак, желаеща да отговори на настояването на президента Тръмп за дипломатическо решение, Украйна изпрати дипломатите си на поредица от срещи с американските и руските им колеги, въпреки че преговорите не дадоха почти никакви резултати, пише NYT.

Сега, когато Тръмп става все по-разочарован от отказа на Москва да направи компромис, да не говорим за споразумение за прекратяване на огъня, Киев вижда възможност да настоява за това, което отдавна търси. Той иска по-малко преговори и повече оръжия, с които да нанесе удари по Русия, както и по-строги санкции, за да принуди Москва да преговаря сериозно за прекратяване на войната.

Във вторник украинска делегация на високо равнище ще започне многодневна визита във Вашингтон, за да обсъди сделки за закупуване на американски оръжия, предназначени да нанасят удари дълбоко в Русия и да предпазват Украйна от въздушни атаки. Президентът Володимир Зеленски планира да последва с визита в Белия дом в петък, вероятно за да финализира споразуменията. Той настоява за американските крилати ракети „Томахоук“, които биха подсилили способността на Киев да нанася удари от голямо разстояние.

Желанието на администрацията на Тръмп да обсъди доставката и използването на такива оръжия, нещо, което администрацията на Байдън категорично отхвърли, бележи промяна в подхода на Вашингтон към прекратяването на войната, коментират анализатори.

Експертите се съмняват, че ракетите „Томахоук“ могат да променят хода на войната. Те обикновено се изстрелват от кораби или подводници, с които Украйна, която няма военноморски флот, не разполага, а САЩ имат само ограничен брой наземни пускови установки. Путин заяви, че не очаква Вашингтон да достави ракетите на Украйна, като същевременно предупреди срещу подобна ескалация.

Въпреки това Украйна залага на това, че ударите в Русия по икономически активи като нефтени съоръжения и военни цели като оръжейни фабрики биха могли да повишат цената на войната за Русия и в крайна сметка да я подтикнат към споразумение. Тръмп изрази подкрепата си за този подход, като през лятото призова Украйна да „играе офанзивно“, а не просто да защитава територията си.

Тръмп и Зеленски разговаряха по телефона през уикенда, което Зеленски описа като „много продуктивно“ за напредъка в усилията за осигуряване на повече оръжия. Попитан в понеделник дали ще се срещне със Зеленски в петък, Тръмп отговори:

„Мисля, че да, да.“

Зеленски заяви, че украинската делегация във Вашингтон ще преговаря за закупуването на противовъздушни системи и различни ракетни системи, в допълнение към ракетите „Томахок“. По-рано той заяви, че Украйна е подготвила списък с оръжия, които иска да закупи от САЩ, използвайки европейски средства, на стойност около 90 милиарда долара.

Очаква се делегацията да обсъди и сделка за продажба на украински дронове на Вашингтон и стартиране на съвместно производство на дронове.

Акцентът, който Киев поставя върху сключването на сделки с Вашингтон, показва, че е научил да говори на езика на Тръмп. Докато администрацията на Байдън похарчи десетки милиарди долари за помощ на Украйна, администрацията на Тръмп се фокусира върху възможностите за печалба чрез инвестиции и продажби. Зеленски използва езика на Тръмп, наричайки офертата за закупуване на противовъздушни системи и ракети „мега сделка“.

Украинската делегация във Вашингтон се оглавява от премиера Юлия Свириденко. Тя има опит в преговорите с администрацията на Тръмп, след като през пролетта посредничи за сключването на споразумение с висок залог, което дава на САЩ преференциален достъп до минералните богатства на Украйна.

Анализатори казват, че отклоняването на Вашингтон от традиционните мирни преговори към предпочитания от Киев подход е до голяма степен отговор на решението на Москва да отхвърли преговорите, като същевременно засили смъртоносните атаки. Тръмп, който първоначално изрази похвала за Путин, промени тона си това лято, като заяви, че руският лидер „говори мило, а след това бомбардира всички вечерта“.

Промяната отразява и усилията на Украйна да покаже на Тръмп, че е най-разумният партньор на масата за преговори. Докато Тръмп търсеше път към мира през последните месеци, Киев се съгласи с условията, които той постави. Това включваше прекратяване на огъня, на което преди се съпротивляваше, защото се опасяваше, че Москва ще използва паузата, за да се прегрупира и да атакува отново. Украйна се съгласи и с предложението на Тръмп за тристранна среща със Зеленски и Путин.

Целта беше да се покаже, че Украйна е готова да търси начини за прекратяване на войната, докато Русия не е. Москва отказа както да приложи прекратяването на огъня, така и да участва в тристранната среща.

„Подкрепата за Украйна може да донесе на Тръмп много по-бързи и по-добри резултати, отколкото подкрепата за някой, който не е готов или не желае да преговаря“, каза Олександър Краев, ръководител на програмата за Северна Америка в изследователския институт Ukrainian Prism.

Остава да се види доколко ще стигне тази промяна. След постигането на примирие в Газа, Тръмп заяви, че иска да се съсредоточи върху мирното уреждане на конфликта в Украйна. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, заяви пред репортери във вторник, че Русия „приветства такива намерения“ и „остава отворена и готова за мирен диалог“.

Киев се опита да оспори убеждението на Тръмп, че Русия, чиито войски отдавна имат преимущество на бойното поле, е обречена да спечели войната, заявиха анализатори. Москва, въпреки че напредъкът й е бавен, използва идеята за неизбежността, за да аргументира, че Киев трябва да се съгласи на мирно споразумение сега, дори ако това означава да отстъпи територия. Тръмп подкрепи идеята Киев да отстъпи територия, за да сложи край на войната.

По време на среща в Овалния кабинет през август Зеленски подчерта реалността на бавното напредване на Русия, като използва карта на украинското бойно поле, която служители на Белия дом бяха поставили на статив, според Сергий Кислиця, първи заместник-министър на външните работи на Украйна, който беше в стаята.

Зеленски посочи, че голяма част от украинската територия, която в момента е под руски контрол, е била окупирана преди пълномащабната руска инвазия през 2022 г., когато Москва незаконно анексира Крим и организира въстание в източна Украйна. Зеленски добави, че през последните 1000 дни Русия е успяла да завземе по-малко от 1% от територията на Украйна.

Все още не е ясно дали усилията на Зеленски са помогнали да се променят възгледите на г-н Тръмп за войната. Но миналия месец, в неочаквана промяна, Тръмп заяви в социалните медии, че Украйна, с подкрепата на Европа, е „в състояние да се бори и да ВЪРНЕ цяла Украйна в нейния първоначален вид“.

Макар украинските власти отдавна да признават, че Украйна не може да си върне цялата територия със сила, публикацията подкрепи усилията им да си осигурят повече оръжие. Киев вярва, че въпреки всички разговори за гаранции за сигурност, подкрепени от Запада, само огромно военно натрупване може да принуди Русия да спре агресията си и да я възпре от ново нахлуване.