Кирил Петков за Зелената сделка, ще строим ли АЕЦ и енергийната криза

Как ще премине България през тези казуси?
281
Кирил Петков за Зелената сделка, ще строим ли АЕЦ и енергийната криза
Снимка: БГНЕС

Премиерът Кирил Петков даде обширно интервю  пред кореспондента на Bloomberg LP в София Слав Оков, в което даде повече подробности как България ще мине през енергийната криза, ще строим ли нова АЕЦ, как ще избегнем проблемите, които ще създаде Зелената сделка.

Енергийната криза в ЕС. Виждате ли изход от нея и какво прави българското правителство, освен пряката подкрепа за бизнеса и домакинствата?

Европейската енергийна криза е проблем. Това е сигурно един от най-големите ни проблеми на цяла Европа, защото се конкурираме на глобалния пазар. Създаването на енергийни кризи всъщност засяга конкурентноспособността на целия регион. Мисля, че трябва да ревизираме и преосмислим - знам, че всички европейски лидери вече го правят – как да подходим към енергийните разходи. Аз наистина подкрепям Зелената сделка и фактът, че ще трябва да станем по-екологични и планетата ни трябва да бъде запазена. Въпросът е как да го направим по-устойчиво, така че да няма обратна реакция.

Вярвам, че в момента има няколко проблема, за които би трябвало да се тревожим.

Цената на въглеродните емисии скочи до небето. Това според мен създава ненормален преход. Темповете му създават проблеми за нашата икономика и за този механизъм. Аз подкрепям този механизъм, но вероятно като европейци би трябвало да помислим как да осигурим метода на отворения пазар, как да бъдат поставени в някаква рамка, която да попречи на загубата на европейската конкурентноспособност.

Още по темата
Може би по-бавен ръст. Може би някои регулаторни процеси, с които трябва да го постигнем. Иначе рискуваме да станем най-бързо най-зелени, но и най-бързо да намалее конкурентността ни. А тези две неща трябва да се развиват ръка за ръка, за да постигнем наистина зелените цели на зелена икономика, която да е устойчива и която подкрепя своите граждани.

Мислите ли, че някои от крайните срокове на Зелената сделка би трябвало да се отложат?

Мисля, че вероятно трябва да прегледаме отново пазарните механизми. Как точно работят и какво трябва да е максимално допустимото ускорение за ръст на цената на въглеродните емисии. Мисля, че би трябвало да има някакви регулаторни процеси, дори може би не чрез таван на цените, а може би чрез предлагане на такива кредити. Колко бързо това предлагане трябва да расте спрямо търсенето, защото ако го направим твърде бързо, рискуваме да имаме това, което имаме днес. Трябва да мислим за цените на природния газ и за разходите по него. Според мен трябва да обмислим всички възможни местни източници на енергия като приоритет. Колкото по-малко зависим от вноса на енергия, толкова повече отворени избори може да направим след това.

Когато мислим за Плана за възстановяване и устойчивост, мислим за потенциално заместване и отваряне към други енергийни източници, които са чисто местни. Например геотермалната енергия. В Турция произведоха над 1,6 мегавата геотермална енергия в последните 10 г. Защо да не се опитаме да развием и този тип енергиен източник? Развитие на производство на батерии. Слънчева енергия и батерии заедно. Би трябвало също така да мислим повече като европейци за Зелената сделка, за въглеродните кредити, но и за нови технологии и местни източници.

Иначе зависимостите или твърде ускореният преход биха могли само да създадат проблеми като тези, които сега имаме.

В България – отново като мислим като европейци – един от основните местни източници на енергия, подобно на Полша и Германия – това са въглищата. България трябва да затвори тецовете на въглища и това е едно от условията, поставени за одобрение на Плана за възстановяване и развитие, нали?

Да.

Определихте ли срок на затваряне на въглищните тецове? С какво ще замените този базов капацитет?

Тъкмо това е въпросът с въглищата. При все че имат проблем с високите въглеродни емисии, те са местен източник на енергия. Ако го заменим с вносен, зависимостта ни се увеличава. Така че мислим в тази посока - дискусията за геотермалната енергия, комбинацията от слънчева енергия и батерии, а и комбинация с други въпроси, които имаме за решаване. В момента например имаме проблем със сметищата. Целият отпадък и нерециклируемите отпадъци, които биха могли да се използват като енергиен източник, в момента са заровени в нашите сметища.

Например един от въглищните тецове може с правилните филтри да стане завод за преработка на RDF отпадъци, с който бихме могли да решим проблема със сметищата. Геотермалната енергия, плюс слънчевата и батериите биха могли да станат друг заместител, но трябва да са близо, за да избегнем безработицата от затварянето на ТЕЦ-овете и мините. Относно сроковете на затваряне на тецовете, бихме могли да ги заложим например до 2040 г., но това няма значение. При сегашните цени на въглеродните емисии и ако продължават да растат, тези тецове наистина трудно ще работят на пазара. За нас дебатът за въглеродните емисии е основна тема и нямаме време за губене. Вече говорим с различни проучвателни компании за всички тези други ресурси. Мечтая след няколко години, да кажем до 2040 г., да успеем напълно да заместим всички въглищни източници с чисти енергийни източници, които да са местни.

Не искам да ги замествам с газ например. Заместването им с газ е временен процес и за нас няма смисъл. Първо, защото увеличава зависимостта ни. Второ, след 10 г. може да водим същия разговор за газа, както днес за въглищата. Много внимателно следим и целия ядрен дебат в Европа. Ядрената енергия е преходно гориво и може да разширим сегашната централа в Козлодуй.

Значи не планирате да съживите стария проект за строеж на АЕЦ?

Не, не Белене. Да увеличим капацитета на сегашната централа в Козлодуй, това би било възможност.

Нов реактор?

Евентуално.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


281
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
Услугата коментари е временно недостъпна. Извиняваме се за неудобството.