Кой ще защити Германия, ако германците не го направят?

Когато нахлуване на руски дронове принуди летището във Варшава да затвори миналия месец, Полша незабавно ги свали. Когато неидентифицирани дронове принудиха летището в Мюнхен да преустанови дейността си този месец, германските власти осигуриха закуски за блокираните пътници, докато полицейски хеликоптери наблюдаваха въздушното пространство. Колкото и странно да звучи, германските военни нямат право да защитават германското въздушно пространство от нищо друго освен пълномащабно нашествие. Това е само една от многото пречки по пътя към привеждане на Германия в бойна готовност.

На хартия Берлин има пълна свобода да укрепва националната отбрана. С военни разходи над 1% от брутния вътрешен продукт, освободени от ограниченията за заеми, на практика няма ограничение за финансирането на военните сили, известни като Бундесвера. Но както показва дилемата с дроновете, Германия е изправена пред по-сериозни препятствия пред самозащитата си, тъй като съседството става все по-опасно, пише за Bloomberg колумнистът Катя Хойер.

Първо, конституцията, написана след Втората световна война, строго ограничава ролята на военните в страната, дори им забранява да свалят летящи обекти като дронове навсякъде във вътрешното въздушно пространство, което не е над военна база. Това правило имаше за цел да предотврати вида военно превишаване на правомощията, наблюдавано по време на авторитарни времена, особено при нацисткия режим. Днес тези ограничения затрудняват реагирането на съвременните заплахи.

Разбира се, Германия би могла да промени законодателството, но точно тук се намесва дълбоко фрагментираният ѝ политически пейзаж. За първи път в следвоенната история умерените партии в Германия не разполагат с две трети мнозинство в парламента, което е необходимо за промяна на конституционно залегнали правила като въпросното. Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" и крайнолявата партия "Леви" заедно заемат над една трета от местата. Управляващите консерватори имат партийна резолюция да не преговарят с нито една от двете партии.

Дори ако канцлерът Фридрих Мерц разговаряше свободно с всички политически партии, за да намери мнозинство от две трети за промяна на правилата, е малко вероятно той да го постигне. Неговите коалиционни партньори, лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП), имат силно пацифистко крило, а Зелената партия води началото си от движенията за мир от 70-те и 80-те години на миналия век. Когато министърът на вътрешните работи на Мерц, Александър Добриндт, наскоро предложи да се намери начин за използване на Бундесвера срещу атаки с дронове, представители и на двете партии категорично отхвърлиха идеята.

След като ръководителят на службата за външно разузнаване Мартин Йегер предупреди тази седмица , че "мразовит мир" в Европа "може да се превърне в гореща конфронтация тук-там във всеки един момент", изглежда невъзможно Мерц да намери политически консенсус за защита на германското въздушно пространство.

Но проблемите му са по-дълбоки от това. Много от самите германци таят дълбоко недоверие към държавната власт и обществените институции. Самият Бундесвер остава популярен, като около три четвърти от хората казват в анкети, че му вярват като институция. Но вярата в политиците, които биха ръководили действията му, е достигнала най-ниската си точка, като едно скорошно проучване показва, че само 17% се доверяват на демократично избраното си правителство.

Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", която в социологическите проучвания е рамо до рамо с управляващите консерватори, олицетворява тази дилема. От една страна, партийната програма изисква повече финансиране за Бундесвера и повторно въвеждане на задължителна военна служба, за да се "осигури отбранителната способност на Германия". От друга страна, много от политиците ѝ, особено в бившата Източна Германия, открито се питат дали засиленият Бундесвер би бил използван "в германски интерес", както наскоро заяви пред медиите лидерът на "Алтернатива за Германия" в провинция Бранденбург, Кристоф Берндт.

Изненадващо за партия, която твърди, че държи на националния интерес, някои представители на AfD дори не биха били склонни да се бият за страната си в случай на пряка атака. Млад регионален депутат Феликс Тайхнер каза на немски журналист миналата година: „Едно е ясно: ако тази страна бъде нападната, независимо от кого, ще грабна децата си и ще отида възможно най-далеч.“

Той не е сам с това мнение. Неотдавнашно проучване установи, че само 16% от германците „определено“ биха защитили страната с оръжие. Това е въпреки факта, че над една четвърт от хората смятат за вероятно Германия да бъде нападната военно през следващите пет години. Едва ли е изненадващо, че политическата класа не може да постигне консенсус, когато обществото споделя дълбоко вкорененото им нежелание да изгради отбранителна готовност на Германия.

Борбата на Германия с въпроса как да защити въздушното си пространство от нахлувания на дронове е върхът на гигантски айсберг от проблеми, когато става въпрос за превъоръжаване и отбранителна готовност. Дълбоко разделена страна с все по-хаотична политика, тя е далеч от това да постигне колективната решителност, необходима за изграждането на ефективен военен етос. Това е загадка, която засяга голяма част от Запада в различна степен. Но изключителната фискална мощ на Германия, съчетана с нейното специфично минало и настояще, създава уникален парадокс: Германия е икономически гигант, който е удивително труден за защита.