Парадокс: Касата плаща за лекарство, но го няма

700 здравно осигурени български пациенти се намират в парадоксално положение. Диагностицирани са с хроничен хепатит Б, за щастие Здравната каса им е отпуснала скъпо струващо лекарство, което заплаща напълно... но лекарството просто липсва.

До края на януари тази година член 217в в Закона за лекарствените продукти даваше право на Агенцията по лекарствата да забранява износ на медикаменти, ако това ще причини недостиг и би застрашило живота на пациентите. Конституционният съд обаче отмени този параграф в края на януари с мотива, че противоречи на европейския принцип за свободно движение на стоки.

Така с отпадането на член 217в имаме т.нар. "мълчаливо съгласие за извършване на износ".

За проблема сигнализираха Dnes.bg от сдружение "Хепактив". Липсващият медикамент е "Виреад". Цената му у нас е 587 лв. Пациентите обаче подозират, че става въпрос за износ на медикамента.

"Цената на "Виреад" в чужбина е много по-висока. Поради тази причина се изнасят и големи количества, оставяйки нашия пазар "оголен". За съжаление нямаме конкретни доказателства, че това се дължи на засилен реекспорт, но всичко сочи натам", разказа ни Силвана Лесидренска от сдружението.

От него са алармирали държавните институции, свързали са се и с фирмата вносител, но от там ги уверили, че внасят достатъчни количества. "Кой го изнася после, е загадка", допълни Лесидренска.

Препаратът е уникален и негов заместител няма. Пациентите могат да преминат към друго лечение, но за кратко. Риск при смяната на медикамента е и появата на резистентност, тоест лекарството да спре да действа, което означава, че спира и лечението.

При тази безумна ситуация, в която Здравната каса отпуска безплатно лекарството, но то липсва в аптеките, пациентите трябва сами да търсят медикамента. Обаче няма пациент, който да може да отделя всеки месец по близо 600 лв. само за лекарството. Възможно е и да се търси в чужбина, където обаче има риск препаратът да е фалшификат. Ако медикаментът не се взима, пациентът е заплашен от остра чернодробна недостатъчност.

"Психическото напрежение е огромно - дали ще успееш да си намериш лекарството следващия месец, колко аптеки ще трябва да обиколиш, ако не го намериш. Дали ще ти стигнат хапчетата, докато заемеш от приятел? Безумно е", обобщава Лесидренска.

"Аз самата съм на лечение от 5 години и не мога да повярвам до какво положение сме докарани българските пациенти - да имаме лечение, но да нямаме лекарство", допълва още тя.

Всъщност това не е първият случай, в който лекарството липсва от аптечната мрежа. Подобен случай е имало и през 2014 г., но след сигнали на пациентски организации положението се нормализирало.

Топката в момента е изцяло в ръцете на институциите. Нужен е механизъм, който едновременно да спазва европейските норми, но и да гарантира на българските пациенти достъп до лечение в дългогодишен план, категорични са от сдружение "Хепактив".

"Фармацията, като хуманитарна наука и практика, се обуславя изцяло върху грижата и съхраняването на здравето на обществото и в частност на отделния човек, като се основава и зависи от морала и етиката на всеки един свой представител". Това е част от въведението на етичния кодекс на фармацевтите. Но явно това си остава само добро пожелание пред онзи простичък български келепир.