Не е поражение, нито провал: Избягали руснаци се връщат, но защо?

През 2022 година до 800 хиляди души напуснаха Русия, след като тя нахлу в съседна Украйна и обяви у дома частична мобилизация. Сред избягалите руснаци има и такива, които се връщат. Защо? "Дойче Веле" разговаря с някои от тях.

През февруари 2022 г. Алина (имената на събеседниците са променени – бел. ред.) почти всеки ден е обсъждала с приятелите си дали да не напусне Русия. "Винаги съм подкрепяла заминаването. На 24 февруари отидох в пекарната за кифла. Всички около мен говореха само за това кой за кое място си купува билети", разказа момичето пред ДВ.

Алина заминала за Грузия почти веднага след като Русия нахлува в съседна Украйна. Нейната приятелка Кира направила същото. След това Кира се премества в Израел.

През пролетта на миналата година друга рускиня - Анна - започнала да чувства, че "не може да го издържи, не може да се справи, не може да го приеме" и заминала за Армения. Програмистът Юрий пък напуснал спешно Русия през есента и отишъл в Казахстан след обявяването на мобилизацията.

Между всички тях има две прилики. Те не подкрепят войната, която Русия води срещу Украйна. Въпреки това обаче всички се завърнали у дома.

Обратно в Русия от Грузия

Алина, която е на 27 години, е изследователка в областта на социалните науки. В Грузия тя споделяла квартира с четирима свои приятели. "За мен беше трудно, бях в много угнетяваща атмосфера, приемах тежко новините." Жената си спомня как е плакала всеки ден.

Алина не се чувствала у дома си в Грузия, нямала и работа. A възможността да се отиде някъде и да се общува с колеги е важна за нея. Била е доброволка, изпращала е хуманитарна помощ за Украйна, правела е дарения. Продължава да го прави и от Русия.

"Най-много от всичко исках да изчезна. Фактът, че и аз бях носителка на тази колективна вина, ме разяждаше отвътре", казва Алина. Преди година тя се е завърнала в Русия. Признава, че като цяло е постъпила неправилно: "Русия не става по-демократична, води се война, а аз работя тук и плащам данъци в хазната. А това не е много добре, изхождайки от политическите ми възгледи. Чувствам, че съм сключила сделка със съвестта си. Но се оказа, че за мен и психическото ми здраве сега е по-добре".

Алина е получила работно място в руски университет. Макар да знае за многото проблеми, пред които са изправени социалните науки и академичните изследвания в страната, тя нарича своя университет "остров на стабилност и щастие".

"Често ми се иска просто да си затворя очите"

Кира, която също е на 27 години, се занимава със събиране на дарения за различни проекти. Обяснява заминаването си за Грузия през пролетта на 2022 г. така: "Беше невъзможно за мен да бъда в Русия по това време. Дълго време след това просто не разбирах как хората се връщат в тази страна".

От Грузия Кира заминава за Израел, където следва във висше училище. Там тя живеела в общежитие и получавала стипендия. Но това лято намалили парите наполовина, а момичето нямало право да работи в страната. И се явила на конкурс за работа в руска организация. "Искам да се развивам професионално и ми дадоха такава възможност. Реших, че трябва да я приема", казва тя.

"Лекувам емоционални рани, опитвам се да не ходя в големите градове. Имам голяма (вътрешна - бел. ред.) съпротива относно Русия. Често ми се иска просто да си затворя очите. Но Израел също се оказа трудна страна за мен", признава Кира.

Армения като "бягство от себе си"

"Армения беше импулсивно решение. Там осъзнах, че не става въпрос за това, което искам да бъда в тази страна, а за бягство от себе си." Така Анна коментира заминаването си от Русия през април 2022 година. Тя е на 31 години и е можела да работи дистанционно. След няколко месеца обаче решила да се завърне от Армения. "Разбрах, че съм готова да изтърпя всичко, което се случва. Не казвам, че това е нормално, а за да съм честна. Да се върна и да призная, че всъщност да, това е и моя отговорност. И ето ме тук".

Бягство от Русия след мобилизацията

Програмистът Юрий разказва, че не е изпаднал в паника, когато войната е започнала. По думите му мобилизацията също не го уплашила. Юрий прекарал няколко месеца в Казахстан, а след това и още няколко в Киргизстан.

"Мислехме, че ситуацията скоро ще се изясни, чакахме втората мобилизационна вълна. Живеех с шестима мъже в апартамент под наем. За шест месеца нищо особено не се промени. Но рублата падаше, животът ставаше все по-скъп, а хората около мен се връщаха в Русия", спомня си мъжът.

По думите му през цялото това време не чувствал нищо, просто му доскучало: "Русия не ми липсваше. Но исках именно у дома, в квартирата ми." И през зимата мъжът се върнал в родината. В Русия са неговите родители, има и брат, както и приятелка, с която имат връзка от 13 години.

Емигрантите се лутат

През 2022 г. по оценката на демографи между 500 000 и 800 000 души са напуснали Русия. Заключението е направено на базата на статистиките на приемащите руски граждани страни и изявления на официални лица.

"Голяма част от тях отидоха не в страните, които искаха. Мнозинството след това смениха поне една страна. Максимумът, с който съм се сблъсквала, е една млада семейна двойка, която е сменила шест държави", заяви за ДВ социоложката от Москва Любов Борусяк. Според нейно изследване забележимо повече са онези, които са отишли в страна, в която никога не са си мислели, че ще попаднат, на практика без документи и с много недостатъчни финансови средства. А социолозите от проекта OutRush, който е посветен на руската емиграция, твърдят, че 16% от напусналите държавата след 24 февруари са се завърнали. Две трети от тях заявяват, че това е временно положение.

"Това не е поражение"

"Представата на хората за света е разрушена, те се оказват напълно дезориентирани в една нова страна", казва психоложката Юлия Морозова. По думите ѝ така хората попадат в хватката на един живот, който не е техният, у тях се засилва чувството, че не са автори на собствения си живот.

"Това, че някои се завръщат, не е нито поражение, нито провал. И съвсем пък не означава съгласие с политическата система на страната", уточнява Морозова. Важно е това, което е най-добре за тях и техните семейства при така създалите се обстоятелства, допълва руската психоложка.

Юрий признава: "Бихме искали да живеем в Русия, но проблемът е режимът." След завръщането си Анна е била много фрустрирана, че хората просто продължават невъзмутимо живота си. Дала си е година, за да напусне отново Русия. Дестинациите, между които тя избира, са Берлин и Бали. За Кира вариантите са САЩ, Канада, Великобритания или Германия. А Алина кандидатства за докторантура в университети в Европа.