У-лицата: "Яна е странно животно" – 33 образа

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Яна Огнянова

"Жената е странно животно", доказва актрисата Яна Огнянова в моноспектакъла, който започва своя трети сезон  в Славянска беседа, част от програмата на театър "Сълза и смях", където могат да се купят билети за представленията. Следващите  са на 6 и 19 октомври от 19:00 часа.

Дали е с уши на прасе, очи на вълк или лапи на катерица, всъщност няма значение. По-важното е, че тя и много нейни колежки са се намерили в него, а един режисьор дори й е казал след представление: "Видях жена си поне няколко пъти".

И няма как да е иначе, защото Яна влиза в точно 33 различни образа и дори свири на китара, а песните са подбрани съвсем ясно, да следват текста и да го допълват. Историята ни среща с безработна актриса, която освен работа, си търси и мъж.

"Героинята ми е събирателен образ. Оказва се различно животно всеки ден и бидейки такова, среща и други хора по пътя си, които... също се оказват животни", разказва ни актрисата.

Драматургията е написана от Здрава Каменова. Двете работят заедно в дублажа и един ден Яна я пита: "Защо не напишеш моноспектакъл за мен. Ще го изиграя много хубаво". Тогава Здрава я помислила за луда, но след седмица й казала: "Написах. Ела да го прочетеш". Тогава пък Яна я помислила за луда.

Репетициите са повече от забавни в компанията на децата им. Здрава кърми по-малкото, Яна пък е бременна с втория си син, но докато в началото тръгва със страх към тази актьорска задача, то днес вече тя я играе смело и сякаш наистина разказва своята история. Учудва я факта, че Здрава всъщност я познава много добре и тя доста преобладава в героинята си.

Има една смешна случка преди премиерата. Леля Диди – касиерката на театъра й казала: "Яна,  какво става, къде са другите?", Яна отвърнала: "Няма други, сама съм", а леля Диди се изумила: "Как сама? На плаката сте шест!".

Наистина влизането от роля в роля й идва като фитнес за актьори, но пък Яна е убедена, че именно така лекува и фобиите си.

Професията

С актьорство Яна се захваща след като гледа по телевизията "Оскар"-ите, в годината, когато Джулия Робъртс взима статуетката. "Слушах речта й, видях как плаче и реших, че е много хубаво да си актриса", спомня си тя.

Месеци по-късно вече кандидатства в НАТФИЗ и влиза в класа на проф. Боньо Лунгов. Отива да си изтегли и документите от СУ "Климент Охридски" и помни как една секретарка я гони по коридорите, карайки й се: "Защо заемате местата на децата? Защо кандидатствате и на други места?".

Но всъщност актьроската професия не идва случайно при Яна. Тя я е наследила от нейните майка и баба, които също са част от театралния живот. Дядовците й също притежават талант. Единият е бил виртуоз на китарата, а прадядо й - флейтист. Ето, че днес големият й син, който е на 6 години, влиза в Музикалното училище именно с флейта, докато малкият – вече на година и половина, често му я взима у дома, за да пробва свои импровизации.

И въпреки че днес голяма част от нейните близки живеят извън страната – майка й и брат й са във Великобритания, баща й в Италия, актрисата избира да живее тук.

"Винаги мога да отида на гости и често го правя, но се чувствам добре тук и съм щастлива. Човек, ако има желание и се труди, може да постигне много неща. Има хора, които се оплакват повече, те и в чужбина няма да се оправят. Човек, ако си мрънка, си мрънка винаги. За някои тревата винаги е по-зелена някъде другаде", настоява тя.

На сцената

Освен в моноспектакъл, Яна е част и от професионална група за импровизационен театър ШиЗи Про, заедно със Златин Цветков и други нейни колеги актьори, които много обича. Репетират постоянно, за да се чувстват неподготвени на сцената. Точно в това се крие чара на импровизационния театър, където всичко се случва на момента и зависи от настроението на публиката.

"Когато хората гледат, се вижда, че все едно всичко е измислено, а то не е и това е много приятно. Всяко представление там е премиера", обяснява ни Яна.

Тя е убедена, че всеки намира себе си в един спектакъл и хората са доста отворени към такъв вид театър. Включват се активно, дават идеи.

На екрана

Освен на сцената, сме гледали Яна и в почти всички сериали, минали на малкия екран, включително "Под прикритие". В "Етажна собственост" дори играе кметшата Сандъкова. Има спомен зад кадър отпреди 6-7 години, когато участва в чуждестранна продукци и снима в Украйна. Наложило се да бъде мъртва неандерталка. Помни, че снимат на минусови температури, а тя и колегите й са голи в пещера.

"След цял ден на снимачната площадка, си мислих, че наистина ще умра. Устата ми бе посиняла", спомня си актрисата. А всъщност провокацията е била още по-силна, след като е трябвало да застане точно до една дупка, до която главният герой е трябвало да копае. Той премахвал сняг, за да намери семейството си, както следвало в сюжета. И докато копаел, тялото на Яна било именно до дупката на входа, а ледът падал върху нея. Тя не можела не само да мърда, но и да диша, тъй като заради минусовите температури, дъхът през носа и устата се виждал на камерата и трябвало да се строи цялата сцена отново. "Е, оцелях!", отсича тя. Друг пък колега до нея бил с банан на главата – така мозъкът му изглеждал смачкан – "Съвсем нормални неща в киното", разказва тя.

Днес Яна споделя, че е станала по-срамежлива, за да се снима гола, а мечтите й в професионален план са свързани преди всичко с личния й живот.

"Когато сме здрави, имаме възможност да правим това, което искаме", казва тя и допълва, че иска именно това, за да може да се справя с нови предизвикателства и проекти.

До нея е и съпругът й Филип Маринов, който е и оператор. "Пътува с мен, озвучител ми е, импресарио, психиатър и партньор", изрежда Яна. Гледал я е десетки пъти, но тя е спокойна най-вече, когато припознае неговия смях, някъде из залата. Тогава е убедена, че се е справила добре.