Истинското препятствие по пътя на Обама към Белия дом

Независимо от факта, че всички козове са в ръцете на Обама, той все пак рискува да загуби.

И рискът е свързан с цвета на кожата му, неизвестната среда, от която идва и произходът му, смята кореспондентът на Die Welt Клеменс Въргин.

Повечето американци искат да се сбогуват с ерата на Буш, но привържениците на Обама се измъчват от съмнения: "А какво ще стане, ако предизборните проучвания лъжат?".

И все пак дали именно цветът на кожата му ще изиграе по-голяма роля, отколкото избирателите си признават на този етап?

Става въпрос за т.нар ефект на Брадли.

През 1982 г. проучванията сочели, че афроамериканецът Томас Брадли ще бъде победител на изборите за губернатор на Калифорния, но в крайна  сметка загубил от белия си съперник.

Обяснението е повече от просто: по време на предварителните проучвания американците не искали да признаят, че ще гласуват против "цветнокожия" кандидат, поради страха да не ги обвинят  в расизъм.

Но дори цветът на кожата не е толкова притеснителен при Обама. Проблемът е в това, че той остава една неизвестна фигура.

Барак Обама е мил, очарователен, спокоен и видимо умен. Но политическите наблюдатели във Вашингтон казват, че не знаят " за какво се бори". Това е така, защото Обама е в политиката отскоро и все още не е успял да придобие ясен политически профил.

Американците ги притеснява и екзотиката на този кандидат за президент.

Син на кениец и бяла жена от Канзас; детство, прекарано на Хаваите и в Индонезия, от една страна, го правят интересен, но от друга - отсъствието на корени и неизвестността отблъскват някои изибратели.

Противникът му Маккейн умело използва тези факти, наричайки го "неамерикански космополит", който се чувства у дома си навсякъде, само не и в Америка.

С други думи, резюмира вестникът, основният проблем не е цветът на кожата, а това, че независимо от цялата симпатия към него Обама е чужденец: "Ако на 4 ноември американците не гласуват за него, то ще бъде не заради това, че е цветнокож, а защото ще се уплашат да направят рискован скок в неизвестното", завършва анализа си Клеменс Въргин.