Франция отчаяно се нуждае от нови идеи и лидер!

В мрачния сатиричен роман "Подчинение" ("Soumission") на Мишел Уелбек френската политическа сцена е обърната надолу с главата след преизбирането през 2017 г. на Франсоа Оланд, най-непопулярния президент, когото страната е имала. "Във Франция се установи странно потискащо настроение, нещо като задушаващо отчаяние, всеобхватно, но пробивано от проблясъци на бунт", пише Уелбек в бестселъра от 2015 г.

Девет месеца преди реалните френски избиратели да отидат да гласуват тази унила картина - или някои нейни варианти - вече не изглеждат толкова необичайни. Едва ли 62-годишният Оланд ще бъде преизбран. Но шансовете му да бъде издигнат за социалистически кандидат за президент остават високи въпреки катастрофално ниския му рейтинг, който се колебае около петнайсетте процента, пише Ноа Баркин от Ройтерс.

След поредицата ужасяващи нападения във Франция, които поставиха сигурността в центъра на кампанията, големи са и шансовете негов главен съперник да бъде 61-годишният Никола Саркози - човекът, който беше най-непопулярният лидер в съвременна Франция, преди Оланд да го победи през 2012 г. и да поеме тази роля.

Така че следващите избори може да се сведат до това да се избира между двама провалили се президенти, на които мнозинството френски избиратели гледат с презрение, и Марин льо Пен, водачката на крайнодесния "Национален фронт".

"Това ще бъдат избори с елиминиране", казва Тома Геноле, политолог и съосновател на консултантската компания "Vox Politica". "Изборът пред френските гласоподаватели ще бъде: кого мразиш най-малко?", заявява той.

Анкета на Ифоп (Institut francais d'opinion publique - Ifop) от миналия месец запита френските избиратели кого не искат да видят избран догодина при каквито и да е обстоятелства. Оланд излезе на първо място със 73 процента. Саркози и Льо Пен не бяха много по-назад - с по 66 и 63 процента съответно.

Отчуждение

Може би единственото сигурно в подобна надпревара е, че Льо Пен, чиято партия има голяма преднина пред социалистите на Оланд и републиканците на Саркози, ще стигне до втория тур. Очаква се Оланд, ако се кандидатира, да не постигне това. Но ако той се изправи срещу Саркози на първия тур и ако Франсоа Байру, лидерът на центристкото "Демократично движение", се включи в надпреварата, тогава за него има искрица надежда.

Шансовете на Льо Пен да победи на балотаж са смятани за нищожни. Но антипатията към Оланд и Саркози не позволява да се изключи напълно победа на Льо Пен.

За разлика от 2002 г., когато социалистическите избиратели запушиха носове и подкрепиха десноцентристкия кандидат Жак Ширак на втория тур, за да спрат Жан-Мари льо Пен, желанието да се нарушава партийната линия, за да бъде подкрепен Оланд или Саркози, сега ще бъде доста по-ограничено - отчасти защото в продължение на няколко години Марин льо Пен смекчаваше облика на "Националния фронт".

"Ако изборите се състоят днес, тя няма да има шанс", казва Доминик Моаси, старши съветник във Френския институт за международни отношения (Institut francais des relations internationales - Ifri). "Но ако те стават в контекста на нови терористични атаки, не може да бъде изключен този сценарий", добавя той.

Независимо от това кой ще бъде победител, изборът между трима крайно непопулярни кандидати може да задълбочи усещането за отчуждение във Франция, с което да бъде подхранено унинието от сорта на онова, което Уелбек описва в книгата си.

Франция не е единствената страна, където избирателите стоят пред лоши варианти. Предизборната кампания в САЩ се разиграва по подобен маниер. И демократката Хилари Клинтън, и републиканецът Доналд Тръмп са силно нехаресвани от голям дял от гласоподавателите в САЩ. В Германия, където ще има избори през есента на 2017 г., избирателите навярно ще чувстват, че имат малки възможности за избор освен да дадат на Ангела Меркел четвърти мандат, въпреки съмненията за нейния подход към бежанската криза в Европа. Там просто няма привлекателни алтернативи.

Но ситуацията във Франция е изключителна, защото страната изпитва отчаяна нужда от нови идеи и лидерство, за да се отърси от икономическите трудности и спираловидната криза в доверието.

Жупе и Макрон

Отдясно алтернатива на Саркози е 70-годишният Ален Жупе, бивш премиер, външен министър и министър на отбраната. Анкетите сочат за Жупе по-лек път към президентството. И въпреки че за него няма нищо "ново", той се радва на по-голяма подкрепа от консервативния си конкурент - 58 процента от французите казват, че биха го приели като президент, сочи анкета на Ифоп.

Обаче последните нападения - масовото убийство в зоната за разходки в Ница и заколването на католически свещеник в църква край Руан - изместиха фокуса към сигурността, имиграцията и националната идентичност - теми, изгодни за Саркози, който бе твърдолинеен министър на вътрешните работи. Саркози повиши рейтинга си, а одобрението към Жупе, който месеци наред бе смятан за фаворит, спадна. През ноември вътрешнопартийни избори ще определят десноцентристкия кандидат за президент. Който спечели тези избори, ще има най-големи шансове да стане следващият президент на Франция.

Атаките подкопават и аспирациите на Еманюел Макрон, 38-годишния министър на икономиката и бивш инвестиционен банкер, който сам се позиционира като лява алтернатива на Оланд с обещания за икономическо обновление. След като преди няколко месеца той бе политическа сензация, сега френските медии се питат дали неговата политическа формация движение "В движение" ("En Marche") не трябва да бъде преименувана на "В застой" ("En Panne"). "При сегашното състояние на нещата хората искат опитен главнокомандващ и това не е Макрон", казва Жером Фурке от Ифоп.

Това означава, че догодина френските избиратели с голяма вероятност ще се изправят пред избор, който ще удовлетворява малцина. Във въображаемия свят на Уелбек разочарованието от преизбирането на Оланд води до възхода на мюсюлмански кандидат, който побеждава Марин льо Пен през 2022 г. и въвежда шериата и полигамията във Франция.

Това няма как да стане. Но ако вотът през 2017 г. бъде такъв, какъвто сега изглежда възможен, това няма да бъде добре за Франция или за Европа, където лидерите все по-трудно вдъхновяват гражданите.
 

(БТА)