Анализ: Пазарният срив разкрива разделенията в Европа

Разпродажбите на пазарите върнаха спомените за дълговата криза в еврозоната отпреди повече от десетилетие, подчертавайки разделенията, които пречат на усилията на валутния блок да създаде по-тесни връзки.

През годините след дълговата криза 19-те държави от еврозоната централизираха и засилиха банковия контрол, но много от планираните икономически реформи в Италия и други страни бяха отслабени, тъй като огромното печатане на пари стимулира икономиката, пише "Ройтерс".

Породено от опасенията, че по-високите разходи по заемите ще задушат икономическия растеж, раздвижването на пазарите разкри пукнатини в нелекия съюз, който - за разлика от САЩ - се крепи предимно от централната банка, а не от правителство, което има право да налага данъци и да харчи.

Две събития от тази седмица разкриват крехкостта на съюза: усилията на ЕЦБ да възстанови доверието в по-слабите държави, които са изправени пред нарастващи разходи по заеми след приключването на програмата ѝ за изкупуване на дълг, и десетилетният неуспех на министрите да поставят спестителите в блока на стабилна основа.

След рядко извънредно заседание в сряда ЕЦБ обеща нови мерки за овладяване на пазарните разпродажби, но липсата на конкретен план за подпомагане на затънали в дългове държави като Италия и Гърция разочарова някои.

Това е в рязък контраст с 2012 г., когато тогавашният президент на ЕЦБ Марио Драги се справи с кризата на доверието в бъдещето на валутата с обещанието да направи "каквото е необходимо", последвано от мащабна програма за печатане на пари.

Сега обаче рязкото покачване на цените, предизвикано от това печатане на пари, както и рязкото покачване на енергийните разходи след нахлуването на Русия в Украйна и пандемичните блокади в Китай, правят този подвиг трудно повторим.

"Беше лесно да се прави каквото е необходимо, когато инфлацията беше ниска", каза Гунтрам Волф от мозъчния тръст Bruegel, добавяйки, че нарастващите цени ще накарат ЕЦБ да промени курса си.

"Извънредното заседание създаде много очаквания, които ЕЦБ в крайна сметка не може да удовлетвори", каза той. "Само правителствата могат да се справят с реалните икономически различия и непълното устройство на еврозоната".

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер предупреди да не се стига до фрагментация на блока - публично предупреждение, което някога беше често срещано, но до голяма степен изчезна, след като огромното печатане на пари облекчи дълговата криза.

В речта си пред студенти в Лондон Лагард не даде повече информация за това как биха могли да изглеждат действията на ЕЦБ, като вместо това говори за изменението на климата и въздействието на войната върху световните доставки на зърно.

Разногласията в еврозоната вероятно ще излязат на преден план по време на срещата на министрите по-късно в четвъртък, на която ще бъде обсъден блокираният план за укрепване на финансовата система на блока.

Основният стълб на реформата, свързана с финансовата криза, т.нар. банков съюз, продължава да е затънал в дебати, като критичният въпрос за защитата на депозитите в целия регион все още не е решен.

"Ако се стигне до фалит на банка, ще бъде същото като през 2008 г.", каза той и добави, че тежестта ще бъде поета от отделните държави, а не от целия блок. "Периодът на Драги приключи."

Очаква се министрите да продължат да отлагат плановете за единна предпазна мрежа за банковите депозити, на които Германия отдавна се противопоставяше, тъй като не искаше да бъде натоварена с проблеми на други места, удължавайки десетилетния стремеж за обединяване на сектора, за да може по-добре да се противопоставя на кризи.

Томас Хуертас, бивш заместник-председател на банковия надзор на ЕС, който понастоящем работи в института "Лайбниц", заяви, че липсата на такава защитна мрежа поставя европейските банки в неравностойно положение спрямо американските им конкуренти.

"Това е едно от онези предимства, които човек може да види и разпознае. Това е важен елемент не само за финансите, но според мен и за самия Съюз", добави той, коментирайки необходимостта от трансгранична защита на вложителите.

Липсата на напредък по отношение на банковия съюз на свой ред се отрази на акциите на европейските банки, които от години изостават от американските си конкуренти.

Дебатите на министрите се провеждат на фона на повишаването на разходите по заемите на Италия, което се изостря от плановете на ЕЦБ да повиши лихвените проценти и да прекрати изкупуването на дълг, за да овладее нарастващите цени. Испанските, португалските и гръцките облигации са подложени на подобен натиск.

Банкерите и инвеститорите следят отблизо как ще реагира Европа.

"Голяма част от нашата работа е свързана с доверието", казва Вис Рагаван, главен изпълнителен директор за Европа, Близкия изток и Африка и съпредседател на глобалното инвестиционно банкиране в JPMorgan. "Голяма част от това, което наблюдаваме, е свързано с доверието в политиката и постигането на организиран път за излизане от стагфлацията."

Но след като ЕЦБ изчерпа пътя си, за да зарадва инвеститорите, топката отново е в полето на политиците, които трябва да действат.

"Макар че ЕЦБ би могла да поддържа пазарите щастливи с базука, става все по-трудно да прави това във време, когато трябва да се бори с инфлацията", каза Карстен Бржески, икономист в холандската банка ING.

"Това оставя на правителствата да се заемат най-накрая с намирането на подходящ съюз".