Могат ли победите на Украйна да се превърнат в проблем за САЩ?

Украйна отбеляза още една голяма победа във войната си срещу руската агресия - освобождаването на Херсон. И все пак този триумф беше посрещнат със смесени послания от администрацията на американския президент Джо Байдън по една много чувствителна тема: дали украинците трябва да започнат мирни преговори с Русия.

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили заяви, че киевското правителство трябва да се стреми към споразумение, преди конфликтът да се превърне в патова ситуация като Първата световна война. Други американски служители отвърнаха на удара, като заявиха, че Вашингтон никога няма да принуди украинския президент Володимир Зеленски да преговаря или да прави отстъпки. " Няма нищо за Украйна без Украйна", увери Байдън.

Това беше рядка проява на реторичен безпорядък от страна на една сравнително дисциплинирана администрация, която отразява реалната несигурност по четири критични въпроса - не на последно място дали една дълга война укрепва или отслабва САЩ, пише в анализ Bloomberg TV Bulgaria.

В продължение на месеци руските сили бяха изложени на риск в Херсон, където 20 000 войници държаха уязвим преден фронт на десния бряг на река Днепър, близо до мястото, където тя се влива в Черно море. Украинците се хвърлиха в атака, като използваха доставените от САЩ високомобилни артилерийски ракетни системи и други оръжия, за да изолират тези сили и след това да ги смажат с методична офанзива. Руснаците не можеха да поддържат позициите си вечно; те се оттеглиха в началото на ноември, вместо изолираните, зле снабдени части да бъдат пленени или унищожени.

Това беше само една от поредицата украински победи от началото на септември, включително освобождаването на големи части от територията около Харков в североизточната част на страната и прекъсването на Карчовия мост от Русия към Крим. Но ако администрацията на Байдън изглежда внезапно раздвоена относно хода на войната, това е така, защото се очертават няколко ключови предизвикателства.

Първо, дали Украйна се насочва към по-нататъшни успехи или към затъване в безизходица? От една страна, освобождението на Херсон доближи украинските сили до останалите линии за снабдяване на Русия в Крим, а освободените от тази победа войски могат да се подготвят за нови настъпления на други места.

От друга страна, изтощената от битките украинска армия може да се нуждае от почивка. Тя може да се сблъска и с по-силна съпротива, тъй като руските сили увеличават числеността си благодарение на притока на новобранци; съкращават снабдителните си линии; подготвят окопи и друга многослойна отбрана; и се окопават за предстоящите студове. Честно казано, украинците и преди са изненадвали скептиците. Но като се има предвид, че сега те са изтласкали Русия от най-уязвимите ѝ позиции, следващите стъпки може да се окажат по-трудни.

Второ, колко вероятна е ескалацията? Путин заплаши, че ще използва ядрени оръжия, за да задържи петте региона, които незаконно анексира от 2014 г. насам. Украйна премина точно през тези червени линии в Източна Украйна и Херсон. И все пак Крим е по-ключов за разказа на Путин за възкресението на Русия; загубата му може да подкопае политическия му престиж по-сериозно от всеки предишен обрат. Така че последните събития не са успокоили напълно онези в администрацията, които смятат, че несъвършеният мир може да е за предпочитане пред дори малкия риск от катастрофа.

Трето, ще се задържи ли проукраинската коалиция? Европейските съюзници в повечето случаи са твърди; украинските победи вероятно са осигурили международна подкрепа през зимата. Откровени наблюдатели, включително държавният секретар Антъни Блинкен, признават, че Путин не проявява интерес към компромис.

И все пак екипът на Байдън все още се стреми да избегне сценарий, при който Украйна се разглежда като блокираща дипломацията, докато Европа - лишена от руски енергийни доставки - страда от икономически изтощителна зима. Белият дом може би е загрижен и за това как ще се отрази водената от републиканците Камара на представителите на американската позиция по отношение на помощта за Украйна през следващата година.

Вероятно затова администрацията настоява Зеленски да се откаже от по-ранното си изявление, че Украйна ще преговаря само със следващия лидер на Русия, което на практика превърна смяната на режима в Москва във военна цел на Запада. Ако Украйна иска подкрепата, необходима за спечелването на войната, тя трябва да покаже, че е отворена за преговори за нейното прекратяване.

И накрая, дали един продължителен конфликт помага или вреди на САЩ? Ако тази война доведе до ужасни разходи за Украйна, то за Вашингтон тя е стратегически неочакван успех. Руската армия е съсипана до основи. Организацията на Северноатлантическия договор разширява и укрепва отбраната си. Китай се сблъсква с по-голяма съпротива в западната част на Тихия океан, тъй като Япония, Тайван и Австралия ускоряват военната си подготовка.  Европейските държави, които вече виждат недостатъците на зависимостта от една принудителна автокрация, преразглеждат връзките си с друга: Пекин. На фона на серийните сблъсъци на Путин в Украйна напористият авторитаризъм вече не изглежда като вълната на бъдещето.

Въпреки това ключови служители се питат дали САЩ вече са се възползвали от всички предимства, които предлага войната в Украйна. С течение на времето цената може да стане по-висока - в отвличане на вниманието от други региони, в изразходване на оскъдни боеприпаси, в уязвимост от кризи, които избухват другаде.

Целият анализ прочетете тук