Путин остана без пари, взима от тези на пенсионерите

Украинските разузнавателни агенции съобщават, че Кремъл подготвя план за насочване на средства от руски пенсионни фондове към контролирана от държавата инвестиционна програма. Според Kyiv Post, този ход може да премести трилиони рубли към инфраструктурни проекти и други правителствени инициативи.

Мярката идва в момент, когато Москва е изправена пред нарастващ финансов натиск от икономическите санкции и разходите за водене на войната в Украйна.

Украинската служба за външно разузнаване съобщава, че предложението може да засегне около 3 трилиона рубли, или около 37 милиарда долара, държани в пенсионните сметки на около 37 милиона руснаци, които не са избрали частен фонд за управление на спестяванията си. Според плана на Кремъл, средствата ще бъдат пренасочени към недържавни пенсионни фондове, за да бъдат инвестирани в инфраструктурни и държавни проекти, осигурявайки на икономиката така наречените "дългосрочни средства".

Украинската разузнавателна служба, цитирана от Kyiv Post, също така твърди, че основният бенефициент може да бъде пенсионният фонд "Благосостояние", чиито акционери включват големи държавни организации като Руските железници, Газпромбанк и Руската национална институция за икономическо развитие (ВЕБ).

Предложението идва в продължение на предишни мерки, предприети от руското правителство за управление на бюджетните дефицити. Подобна ситуация се случи през 2014 г., когато малко след анексирането на Крим и налагането на западни санкции, властите замразиха финансираната част от пенсиите. По това време 6% от пенсионните вноски, предназначени за индивидуални спестовни сметки, бяха пренасочени за покриване на текущи плащания. Мярката първоначално беше представена като временна, но остана в сила повече от десетилетие.

Натиск върху компании и олигарси

Анализатори предупреждават, че подобни мерки биха могли допълнително да подкопаят общественото доверие в пенсионната система, тъй като средствата, първоначално предназначени за бъдещи пенсионери, се пренасочват към държавни инвестиции.

В същото време украинските разузнавателни служби твърдят, че Кремъл напоследък е засилил натиска върху компаниите чрез по-строг данъчен контрол и регулаторни мерки. Те включват авансови плащания на ДДС, по-строг надзор върху вносителите и засилено наблюдение на паричните транзакции и работата на неформалния пазар.

В този контекст, според съобщенията, Владимир Путин е провел частни разговори с руски олигарси, призовавайки ги да увеличат финансовия си принос за военните усилия. Украинските служби твърдят, че поне някои от участниците са изразили готовност да предоставят допълнителни средства след срещата.

Провал на доброволната програма

Украинското издание Kyiv Post твърди, че програмата за дългосрочни спестявания, стартирана през 2024 г. и замислена като доброволен механизъм, насочен към насочване на спестяванията на домакинствата към вътрешната финансова система, не е оправдала очакванията след оттеглянето на чуждестранни инвеститори след мащабната инвазия на Русия в Украйна.

За две години програмата е привлякла около 717 милиарда рубли, или 8,8 милиарда долара, от 10 милиона участници - сума, далеч под нивото, необходимо за постигане на целите за финансиране на държавата.