Срещата на НАТО - в сянката на трансатлантически разрив

Лидерите на 29-те страни от НАТО се срещат тази седмица в Брюксел, за да одобрят редица инициативи за възпиране на Русия, борба с тероризма и подготвяне на алианса за бъдещите предизвикателства. Но всички си задават въпроса: дали това не е следващата световна среща на върха, която ще стане жертва на Тръмп?

На срещата в сряда и четвъртък (11-12 юли) лидерите от НАТО ще вземат важни решения с цел да покажат единство и подготвеност пред лицето на руската агресия, но върху форума им хвърля сянка един човек: президентът на САЩ Доналд Тръмп, пише ДПА.

Тръмп пътува за срещата на върха с основното послание, че другите съюзници от НАТО - и в частност Германия - трябва да увеличат разходите си за отбрана, защото в противен случай САЩ могат да преразгледат обещанията си за отбраната на Европа, върху които е изграден световният ред след 1945 г.

Освен това форумът е първата спирка на Тръмп от европейска обиколка, чиято кулминация е среща на 16 юли с руския президент Владимир Путин - именно лидера, чиито действия будят силна тревога в НАТО през последните години.

Според Ян Техау от Германския фонд "Маршал" е възможно президентът на САЩ да предизвика шок на всяка от тези срещи.

"Евентуален двоен неуспех може сериозно да навреди на НАТО (и) да вкара трансатлантическите отношения в още по-голяма бъркотия", написа той в статия неотдавна.

В сравнение с това първата среща на върха на НАТО за Тръмп миналата година беше, общо взето, приятно преживяване с някои неудобни моменти.
Оттогава обаче разривът между трансатлантическите партньори се задълбочава, а в отношенията настъпват тектонични размествания.

Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран - важна сделка за ключови европейски съюзници, целяща да попречи на Техеран да създаде атомна бомба, и наложи мита върху стоманените и алуминиевите продукти от Европейския съюз и Канада.

Ако срещите на върха между Тръмп и традиционните съюзници на САЩ напоследък са някакъв знак за това, което може да се случи, значи, че срещата на НАТО може да бъде напрегната и на нея президентът може отново да се окаже изолиран от останалата част от групата.

САЩ отдавна настояват за по-справедливо разпределение на товара между съюзниците от НАТО, но Тръмп е особено прям по въпроса, наричайки алианса "остарял" и окачествявайки европейските съюзници като авантаджии.

"Ще кажа на НАТО, че трябва да започнете да си плащате сметките. Съединените щати няма да се грижат за всичко", каза той в четвъртък на митинг в американския щат Монтана.

НАТО няма собствен бюджет, но 29-те съюзници са се споразумели за ръководен принцип, съгласно който да отделят за отбрана 2 процента от брутния вътрешен продукт.

Осем съюзници са напът да изпълнят целта тази година, обяви през февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. САЩ обаче са начело, като отделят за отбрана близо 4 процента от БВП. Очаква се Германия, която по-традиция действа мудно, да достигне 1,24 процента през 2018 г.
Разчитайки сигналите, идващи от Вашингтон, европейските съюзници от НАТО предприемат стъпки към по-голяма самостоятелност в областта на отбраната, като създават рамка за съвместни военни инициативи в Европейския съюз.

От 28-те страни в ЕС 22 са и членки на НАТО, но излизането на Великобритания от ЕС следващата година е напът да промени баланса - тя е една от малкото европейски страни, изпълняващи целта от 2 процента.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск наскоро призова страните от ЕС да се подготвят за "най-лошите сценарии" в момент, когато "трансатлантическите отношения са подложени на огромен натиск заради политиките на президента Тръмп".

Въпреки това НАТО ще иска да покаже единство, когато 29-те съюзници одобрят няколко мерки, подготвени за строго организираната двудневна среща на върха.

Те включват инициатива за повишена готовност, която да позволи на НАТО да мобилизира 30 сухопътни батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба за 30 дни. Също така се създават два нови командни центъра - в САЩ и Германия, които да помагат за бързо реагиране на бъдещи предизвикателства.

Мерките са поредната стъпка през последните години за подсилване на отбранителните способности на НАТО в отговор на усещаната агресия от Русия след извършеното от нея посегателство върху украинския Кримски полуостров през 2014 г. и подкрепата й за сепаратистите в Източна Украйна.

Алиансът също така започва нова мисия за обучение в Ирак и удължава своето финансиране за афганистанските сили за сигурност до 2024 г. като част от усилията си за борба с тероризма. Предвижда се НАТО и ЕС да подпишат споразумение за по-тясно сътрудничество.

А накрая, Македония ще получи покана да се присъедини към НАТО, след като уреди отдавнашен спор със съседна Гърция за името си.

Има опасност обаче срещата на върха да бъде запомнена най-вече с поведението на Тръмп към неговите съюзници в НАТО. А това е "един непредвидим фактор", каза европейски дипломат преди срещата.

/БТА/