Държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно до 2022 г. – до 0,7% от БВП, а през 2025 г. да достигне 1 процент. Това предвижда актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г., която правителството одобри и предлага на НС да приеме.
Проектът е подготвен от Министерството на образованието и науката съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища.
Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1,5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.
Анализът на сегашното състояние в областта на научните изследвания в страната показва устойчиво изоставане на България в научното развитие. Това води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – и в приходите и качеството на живот.
Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 59 място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия.
Основната цел на обновената стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.
Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво. За постигане на тези цели в проекта за стратегия са формулирани конкретни дейности, индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол.
Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към МОН, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд "Научни изследвания".
Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми – за финансиране на кариерното развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.
С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да може да заемат академична длъжност. Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище.
Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд "Научни изследвания". Ще бъде променена процедурата за конкурси за главен асистент.
Младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд, без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.
Обновената стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

„Нощна смяна във „Фреди“ 2 покори боксофиса въпреки отрицателните оценки
Петролът поскъпва с фокус върху покупките от Индия и атаките на Украйна срещу Русия*
Консерваторът Чиприан Чуку беше избран за кмет на Букурещ
Засилващата се буря във Вашингтон подхранва външнополитическите залози на Тръмп
ЕС оценява шансовете си без САЩ, а подкрепата сред американците за Украйна расте
Растящите дългове на германските доставчици на авточасти хвърлят сянка върху индустрията
Нинова: Новият бюджет е още по-голяма измама, не се примирявайте с този грабеж
"ДПС-Ново начало": Започваме митинги срещу омразата в цялата страна
Зидарово се нуждае от доброволци, които да помогнат след пороите
Мачовете по телевизията, днес 8 декември
Левски с твърда позиция относно огромен скандал
Лудогорец вади скрит коз срещу Славия
Ландо стана 11-ият британец, който е шампион във Формула 1
Ботев Враца се издължи и ФИФА вдигна забраната
Голям обрат с Ивелин Попов
Кардиолог: Избягвайте тези 4 неща, ако искате да имате здраво сърце
Бърза рецепта за кисело зеле
Кога кашлицата трябва да ни притеснява?
Нумерологична прогноза за 8 декември
Пухкави бадемови палачинки
Дневен хороскоп за 8 декември, понеделник
Без ток във Варна на 8 декември 2025
Мачовете по ТВ днес (8 декември)
Виц на деня - 8 декември
Евакуират четирима моряци от заседналия край Ахтопол танкер
Времето във Варна на 8 декември 2025
Закопчаха трима шофьори във Варна
Суперкомпютри създават най-пълния модел на акреция на черни дупки
Януарска „Витлеемска звезда“: Три планети в уникален парад около Слънцето
Почистването на орбитални отломки може да се превърне в печеливш бизнес
Съоснователят на Neuralink стартира проект, който може да промени човешката еволюция
Роботът Optimus е усвоил бягането, движейки се почти като човек
Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки